fallback

За Европа Италия е много по-голям проблем от Brexit

С антиевропейските настроения в страната популистите удрят право в сърцето на ЕС

10:18 | 28.05.18 г. 13
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Неуспялото италианско правителство, което се провали, преди да добие форма, бе една от най-странните коалиции, които може да си представите, както и доста ефективна комбинация, ако целта ви е да саботирате Европейския съюз, посочва Bloomberg в свой материал. И макар предположенията за това накъде ще отидат италианските премеждия да са трудни, лесно може да се окаже, че това ще завърши по-зле за ЕС от Brexit. 

Коалиционните партньори – лявото популистко Движение „Пет звезди“ начело с Луиджи ди Майо и дясната популистка партия "Лига", ръководена от Матео Салвини, са на противоположните полюси в много отношения, но се обединяват, когато става въпрос за имиграция, пренебрежение към традиционните политики и неодобрение спрямо ЕС.

Програмата, която те обявиха през миналата седмица, комбинира амбициите за високи разходи на левицата и желанието за ниски данъци на десницата. Това обаче предполага увеличение на публичните заеми. Партньорите не се плашат от италианския дълг (130% от брутния вътрешен продукт) и изглежда черпят вдъхновение от разпоредбите на ЕС за фискална консолидация – тяхната програма не просто не просто ги пренебрегва, тя им се надсмива.

Новото правителство иска ЕС да реформира единния пазар за стоки, услуги, капитал и труд, за да се избегне „вредният ефект върху националните интереси“. Програмата на двете партии също така настоява за преосмисляне на имиграционната политика. Тя също така отправя предизвикателство към европейските споразумения за банковата реформа, която обвинява за финансовия стрес, понесен от италианските семейства и малък бизнес. Всичко това обаче е значително облагородено в сравнение с по-ранни версии, които призоваваха Европейската централна банка (ЕЦБ) да отмени дълга на страната в размер на 250 млрд. евро, както и дори за отказ от еврото.

 Това обаче няма да сработи с Италия. Страната е много по-дълбоко вкопана в съюза, част е на еврозоната, като е и един от основните членове на Европейския проект. Това я поставя в много по-добра позиция, що се отнася до вредите, които може да нанесе на организацията отвътре.

За разлика от Гърция Рим е твърде голям, за да бъде игнориран или подчинен. Страната обаче има огромни нерешени икономически и финансови проблеми – понижени жизнени стандарти, висока безработица и крехка банкова система, които допълват тежкия държавен дълг. И ако страната се натъкне на нови икономическа или финансова криза, може да се окаже трудно щетите да бъдат ограничени само до Италия.

Още нещо: една от постоянните трудности на Великобритания по отношение на ЕС беше чувството, че страната трябва да следва правила, които не харесва, освен ако не може да ги промени. Италианската история обаче предлага друга перспектива. Именно готовността на страната да пренебрегва ангажименти, които смята за несправедливи, дава още сила на разрушителния ѝ потенциал.

В миналото дългата традиция на Италия за вътрешнополитическа дисфункция накара мнозина италианци да гледат положително на ЕС, вярвайки, че един отдалечен, по-горен слой на правоспособно управление е по-добър от никакъв. Именно това прави италианското разочарование от Европа толкова поразително. Популисткото противопоставяне на отдалеченото технократско управление на ЕС е във възход и на други места в Европа, но в Италия удря право в сърцето. И все още не е ясно как Брюксел може или трябва да отговори.

ЕС не е стигнал там, където е, като е скланял глава пред популистки съмнения за целите и методите си. Европейските народи не искаха единна валута. Въпреки това получиха. Последователните етапи на политическа интеграция окуражиха опозицията, но въпреки това своевременно бяха приложени.

Моделът навсякъде е – направете го, накарайте го да работи и хората сами ще дойдат.

Въпреки че мащабните амбиции за още по-близък съюз за момента са поставени на пауза, методът остава същият – независимо от Brexit, независимо от Унгария и Полша, независимо от възхода на Националния фронт във Франция и „Алтернатива за Германия“, а сега и независимо от случващото се в Италия. ЕС няма друг начин на действие.

На срещата на европейските лидери тази седмица дневният ред се очаква да се върти около Brexit и стъпки за фискална и финансова интеграция. Последната е необходима, за да се гарантира по-добрата работа на еврозоната. Липсва обаче политическата основа за по-нататъшна интеграция, а тази, която вече е налице, изглежда все по-съмнителна.

Brexit няма да събори цялата структура, но Италия може и да успее.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 06:59 | 14.09.22 г.
fallback