Демокрацията – най-хубавата „просто подробност“ в света на спорта

Джани Инфантино описа световното първенство по футбол в Русия като най-доброто досега. Показаният спорт и организацията са без прецедент в историята, каза президентът на ФИФА. Това не е особено ценна присъда - и със сигурност не е независима. Все едно Марк Зукърбърг да похвали Facebook като най-добрата социална мрежа в света. Но оценката на Инфантино не изглежда да е в конфликт с чувствата на повечето фенове, които са гледали Световната купа в Русия или у дома пред телевизора.

Обективно погледнато, футболът на това Световно определено не винаги бе от световна класа. Но това важи и за Европейското първенство преди две години и за много други турнири преди това.

Тоест – Световно подобно на другите ли? Не, твърди в свой коментар за германското списание Der Spiegel Даниел Реке.

Защото Мондиалът се проведе в Русия - авторитарна държава без истинска демократична опозиция. Държава, анексирала Крим през 2014 г. и чиито военни също са участвали в битките в Източна Украйна.

И макар че британският външен министър (в онзи момент) Борис Джонсън сравни през март Световното първенство с олимпийските игри в Берлин през 1936 г., то по време на турнира то бе отразяван абсолютно нормално. По-големи инциденти липсваха: нямаше хулигани, нямаше прекомерно държавно насилие, нямаше пиротехника – на прекъсването на мача на "Валдход Манхайм" срещу „Юрдинген“ в Германия бе обърнато доста повече внимание, отколкото на повечето от мачовете в Русия.

С това стратегията на ФИФА най-накрая проработи: докато световната асоциация и нейните спонсори не са свързвани пред камерите с неприятни събития, всичко останало няма значение. Това е възможно не на последно място, защото големите спортни събития в Русия са в дневния ред: Световното първенство по футбол, Олимпийските игри, Световното първенство по лека атлетика, Световното първенство по плуване, Формула 1 - всички тези събития се състояха през последните пет години в империята на Владимир Путин.

Дали домакините на такива спортни събития зачитат правата на човека и са свободни демократични общества, дали например гейовете и лесбийките могат да живеят тук без страх от преследване, това не изглежда толкова важно – важното е стадионите да са в добро състояние. Горчиво е, че индивидуални спортисти показват същата симпатия към диктаторите, както асоциациите и функционерите.

Фактът, че снимките на Месут Йозил и Илкай Гюндоган с турския президент Реджеп Тайип Ердоган причиниха много повече напрежение, от тези на Лотар Матеус с Путин (или интимните отношения на германския президент на МОК Томас Бах с руския държавен глава), е може би по-скоро свързан с расизъм, отколкото с либерално-фемократични принципи. И с въпроса: кой принадлежи към едно общество? са

Два много различни отговора на този въпрос се сблъскаха във финала на Световното първенство. Франция, страната на просветлението и универсалните човешки права, излезе с отбор, който отразява дългогодишната колониална и миграционна история на страната, срещу Хърватия - малка нация, чието поколение играчи е израснало с войната, която разпарчетоса Югославия по етнически и религиозни причини.

Въпреки това финалът на Световното първенство бе преди всичко футбол. Франция спечели заради качеството на играчите си. Така че изходът на финала в Москва не е поличба за бъдещето на Европа - точно както и отпадането на Германия в предварителните групи не е свързано с германската правителствена криза.

Но това не означава, че не трябва да си зададем въпроса: Кои са ценностите, които са наистина важни за нас? Колко важна е демокрацията и зачитането на правата на човека? Може да има само един отговор: етническият произход не трябва да е стойност сама по себе си, в която изглежда вярват все повече европейци.

През 2022 г. Световното първенство ще се проведе в Катар. Само дванадесет процента от населението на емирството са местни жители, а останалите са внесени от различни части на света гастарбайтери. По доход на глава от населението „местните“ са най-богатите хора в света, а останалите се трудят в суровите условия - на различни строителни обекти в пустинната държава. Демократични избори в Катар няма от почти 50 години.

Кой, по дяволите, ще се интересува от това след четири години?