fallback

Европа – нашето бъдеще и наша отговорност

Ще преодолее ли следващата Европейска комисия фазата на самодоволство и отказа от реформи и ще се съсредоточи ли върху темите на бъдещето?

17:32 | 24.05.19 г. 20
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

 Наскоро германският канцлер Ангела Меркел изказа в свое интервю едно забележително честно изречение: „Много хора се тревожат за Европа. Аз също". Канцлерът обясни своята загриженост с нарастващите геополитически предизвикателства, на които Европа не може да намери отговор.

Континентът е застрашен от изоставянето си на технологично и политическо ниво - в глобалната надпревара между САЩ и Китай. А освен това имаме да решаваме вечната тема Brexit и австрийската видео афера – теми, в които се очертават политически пропасти.

Диагнозата на канцлера е точна.  Изборите за Европейски парламент крият много голям залог. В основата му стои въпросът дали следващата Европейска комисия ще преодолее фазата на самодоволство и отказ от реформи и ще се съсредоточи върху темите на бъдещето. Европа не разполага с амбициозна програма, която да даде на гражданите чувството, че могат да се конкурират в глобализирания и все по-цифровизиран свят, пише главния редактор на германския Handelsblatt Свен Афхюпе в свой коментар.

Единственият начин да се сложи край на възхода на популистите в Европа е надеждна визия, а не митове и легенди.

Самокритичните лидери трябва да осъзнаят, че не са успели да вдъхновят хората за Европа и идеалите на свободното и отворено общество. Неуспехът на политиците в областта на климата, Brexit и прекомерните изисквания на бежанската криза са само някои от тези моменти, които задържаха хората далеч от европейския проект.

Европейските избори заплашват да станат тъжната кулминация на това разочарование. Предупрежденията, че това ще бъдат избори на плебисцита, са правилни. Последните проучвания показват големи загуби сред утвърдените партии и победи за популистите. По всяка вероятност за първи път двустранната коалиция на консерваторите и социалдемократите няма да има мнозинство в Европейския парламент.

Едно политическото земетресение е всичко друго, но не е желателно, но не трябва да се превръща в катастрофа. В най-добрия случай политическите лидери ще схванат въстанието на гражданите като зов за събуждане и за призив за прекратяване на отчаянието от миналото. Не е достатъчно държавите от ЕС да реагират само на новите глобални предизвикателства, те трябва да развиват собствената си идея за това как Европа трябва да придобие нови сили.

Реформатор, като президента на Франция Еманюел Макрон, сам по себе си не е достатъчен, за да прокара Европа напред. Голяма част от държавните и правителствени ръководители трябва да поемат по-голяма политическа отговорност за Европа. Защото Европа може да успее само ако е единна.

За да бъде просто възприемана, но и вземана на сериозно на световната сцена, Европа се нуждае от няколко реформи: първо, обща външна политика и политика на сигурност. Това е предпоставка за формулиране и налагане на геополитически интереси. В един свят, в който други страни се борят за своите интереси, без да се съобразяват с правилата, Европа трябва да говори в един глас за външната си политика и политиката на сигурността.

Трансатлантическият търговски спор, спорът относно санкциите на Иран или неотдавнашните сблъсъци с Русия или Китай показаха колко лесно е правителствата във Вашингтон, Пекин или Москва да разделят Европа. Фактът, че една европейска сърцевина като Италия е едностранчиво включена в китайския инвестиционен проект, отслабва Европа.

Също така е важно Европа да се обедини срещу американските наказателни мита.

Първата стъпка към геополитическо самоутвърждаване на Европа може да бъде премахването на принципа за единодушие по отношение на сигурността и външните работи.

Второ, следващата Европейска комисия следва да определи ясни цели, при които континентът иска да остане или да стане световен лидер. Например, при изкуствения интелект, роботиката, автономното шофиране, възобновяемите енергийни източници или в изследването на лекарства. Европа не трябва да се примирява с факта, че най-ценните компании в света са в САЩ и Китай. Тя трябва да има волята и желанието да играе своя собствена игра. Това не изисква активна индустриална политика, а политика за индустриите, която насърчава предимно научните изследвания и образованието.

Трето, необходим е широк инвестиционен бум. Парите трябва да се насочат предимно към цифрова инфраструктура и изкуствен интелект.

Четвърто, европейският вътрешен пазар трябва да бъде завършен. Въпреки че това е един от най-големите успехи, в много индустрии все още доминират националните правила. Причината за липсата на консолидация в банковия сектор например е една истинска мозайка от регулации.

Пето, трябва да се подобрят рамковите условия за основателите. При международните сравнения делът на стартъпи в Европа е твърде нисък, в Германия броят на стартиращите фирми дори намалява. Това е алармен сигнал, но политиците не реагират. Преди всичко рисков капитал липсва при фазата на растеж на младите компании.

Последствията са сериозни: за да се разширят, успешните европейски стартъпи все повече търсят финансови поддръжници в САЩ и Азия или стават публични в чужбина. Европа вече не може да настигне големите технологични компании като Amazon, Google или Apple, но трябва да създаде условия за това младите компании с иновативни бизнес модели да се развиват и извън Европа. Историите за успех на Wirecard, N26 или Auto1 не трябва да стават изключения, а норма.

И така - Европа е нашето бъдеще и нашата отговорност. Ако искаме бъдещите поколения  да се гордеят с европейския си дом, сега трябва да направим необходимите реформи. Още не е късно. Само с едно трябва да са наясно политическите лидери в Европа: останалият свят не ни чака.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 09:38 | 13.09.22 г.
fallback