fallback

Има ли всъщност алтернатива БВП?

Никоя от мерките за благополучие не се е наложила, може би защото всеки разбира по различен начин добрия живот

09:15 | 30.06.19 г. 8
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Когато икономистът от 17 век Уилям Пети представя идеята за национално счетоводство, целта е очевидна – да се оценят ресурсите, които имат на разположение Англия и Уелс да водят война срещу Холандия. Повече от 300 години по-късно брутният вътрешен продукт (БВП) все още е най-добрият показател за това какво държавата може да похарчи. Модерните общества обаче справедливо очакват повече от отбрана от техните правителства и призовават за нови измерители на икономическия прогрес, пише Financial Times.

БВП по същество включва всичко, което обществото произвежда през призмата на склонността за плащане. Според критиците му обаче той „измерва всичко освен това, което си струва”. Думите са на Боби Кенеди – брат на убития американски президент Джон Кенеди, също убит като кандидат-президент. Това обаче е прекалено. БВП включва много от това, заради което животът си струва – култура, пътувания, образование. За милиони хора, особено в по-бедните страни, развитието на икономиката е единственият път за преодоляване на бедността.

Критиците са прави, че БВП не отчита неравенството, щетите за околната среда или свободното време. Показателите за тези области са на разположение от национални статистически агенции или международни организации като ОИСР и Световната банка. Разумно е обаче да искаме единна мярка за икономически и социален прогрес, с която страните да се сравняват – роля, която в момента играе БВП.

Нова Зеландия, която миналия месец стана първата страна, която възприе официална цел за благополучието, определи пет приоритета – подобряване на психическото здраве, увеличаване на доходите на малцинствата, намаляване на въглеродните емисии, по-малка детска бедност и повишаване на производителността. Не е ясно обаче какво отличава страната от други, които се придържат към БВП и си поставят същите цели

Това показва една от трудностите при опитите да се измери националното благополучие – има различни мнения за това какво е „добър живот”, какво да се включи в измерването му и как да бъде претеглено. Традиционните мерки за националния доход имат предимството, че са двойствени и зависят от пазара.

Една идея от Центъра за прогресивни политики, подкрепена от британски депутати, за всеобхватен индекс на растежа съдържа много от това, което би трябвало. Той отчита нивото на потребление и на свободно време и ги претегля през очакваната продължителност на живота и неравенството, по този начин създавайки мярка за реалния жизнен стандарт на всички граждани.

Не е изненадващо, че подходът води до по-нисък резултат за САЩ в сравнение с Европа, в която има повече равенство, по-дълга продължителност на живота и повече отпуски. Друг подход е да се фокусираме върху националното богатство, включително измерителите за екологичен и социален капитал, за да определим дали настоящият растеж на дадена държава не подкопава елементите на бъдещия й просперитет. Измерването на такива концепции, макар и полезно, е трудно.

Решението може би е да оставим нещата да узреят. Алтернативна мярка за икономическия растеж е налице поне откакто ООН излезе с индекс на човешкото развитие през 90-те. Повечето от алтернативните мерки корелират силно с националния доход, но никоя от тях не успя да се наложи. И това е напълно логично – един ключов елемент на добрия живот е всеки да реши какво означава той за него.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 04:59 | 13.09.22 г.
fallback