В някои ключови индикатора икономиката на Доналд Тръмп (която тази година се забавя) започва да прилича на онази, която той наследи от предшественика си Барак Обама, пише Джеф Кокс за CNBC.
Доходността по облигациите е ниска, икономиката се движи тромаво, а Федералният резерв използва всичките си инструменти – роля, която бе затвърдена в дните след финансовата криза и Голямата рецесия, и продължава до ден-днешен.
Тези прилики се набиха още повече на очи миналата седмица, когато доходността по базовите 10-годишни американски ДЦК спадна под 2% за първи път, откакто Тръмп стана президент, а Федералният резерв даде сигнали (ако не и откровено обещание), че ще намали лихвите само половин година след последното им повишение.
Не се предполагаше, че ще стане така. Данъчните съкращения от 2017 г. и агресивните стъпки за дерегулация трябваше да поставят икономиката на нов път. Това се случи през 2018 г., но политиците и професионалистите от Уолстрийт се страхуват все повече, че се задава забавяне или рецесия, като отново се апелира към Фед да спасява положението.
„През 2012 и 2013 г. все още се виждаха белезите от голямата финансова криза. Сега тези белези са напълно забравени. Годините на интервенции от страна на Фед накараха централната банка да мисли, че може да се справи с всичко”, коментира Питър Буквар, главен инвестиционен директор на Bleakley Advisory Group.
Фед обаче може да не е в състояние да оправи всичко, като според Тръмп централната банка дори е в основата на това, което се е объркало. Той настоява, че ако Фед не беше вдигнал лихвите толкова агресивно, икономиката щеше да бъде в много по-добра форма.
Откакто дойде на власт Тръмп, Федералният резерв осъществи седем повишения на основната си лихва, включително четири през 2018 г. По времето на Обама имаше само две повишения на лихвата, като едното дойде след президентските избори през 2016 г. (преди Тръмп да встъпи в длъжност – бел. прев.)
Сравнение между двете президентски администрации е трудно да се направи, имайки предвид, че Обама трябваше да се справи с последиците от финансовата криза, но и имаше на своя страна почти нулевата основна лихва на Фед плюс стимули от централната банка на стойност 3,5 трлн. долара.
Растежът при Тръмп от 2,9% през 2018 г. беше най-силният след финансовата криза, но не достигна обещаните от него 3%. През тази година изглежда ще има забавяне въпреки ръста от 3,1% през първото тримесечие и половинвековното дъно при безработицата.
Това, което се случва, е може би завръщане към тренда – забавяща се, но стабилна икономическа среда, предизвикана от застаряващото население и ограничената производителност.
„Това, което виждаме, е затвърждаване на дългосрочната стагнация, последвалo еднократните ползи от данъчните облекчения”, посочва Джоузеф Брасуелъс, главен икономист в RSM. „Данъчните съкращения не постигнаха целта си да стимулират капиталовите инвестиции. Икономиката се връща към дългосрочния си тренд.”
По времето когато финансовата криза удари, Фед имаше много повече пространство за действие. Централната банка започна да намалява основната си лихва през 2007 г. от 5,25%. Сега тя е 2,38% - в средата на целевия диапазон от 2,25-2,50%. Сегашната ситуация оставя тясно поле за действие на Фед преди основната й лихва да достигне нула процента.
Трябва да е ясно обаче, че всички икономически цикли са различни, като в настоящия Фед може да не трябва да снижава толкова бързо лихвата до нула, за да предотврати спада, който облигационният пазар предвижда. При този сценарий едно или две понижения на лихвата може да свършат същата работа, която свърши драстичното разхлабване на паричната политика по време на кризата.
„Не мисля, че Фед задава тона”, изтъква Патрик Чованек, главен стратег в Silvercrest Asset Management и сътрудник в Колумбийския университет. „Всъщност е обратното. Имаше реални икономически развития (положителни и отрицателни), които ускориха растежа през миналата година (и накараха Фед да затегне монетарната политика) и го забавят сега. Има икономически тенденции, които не мисля, че Фед контролира“, посочва той.
11:33 | 11.09.22 г.