Изминаха повече от 10 години от ипотечнта криза в САЩ, която принуди банките по целия свят да спрат да си отпускат заеми помежду си. В рамките на месеци фабричното производство и търговията се сринаха, което доведе до бърз скок на безработицата.
Въпреки че централните банки и властите се задействаха, за да овладеят финансите, възстановяването беше деликатно и скъпо. Перспективата за друга глобална рецесия е реална, като се има предвид очевидното икономическо забавяне в САЩ и в най-големите икономики в Европа и Азия.
CNBC разглежда част от нещата, които се случват в света, които скоро биха могли да донесат още по-голям политически и финансов стрес.
Забавянето на американската икономика
„Когато Америка кихне, светът хваща настинка“, гласи популярно изказване. Тъй като ефектът от данъчните промени, направени от Тръмп, започва да отшумява, икономиката на САЩ започва да показва първи признаци на хрема.
От април до юни тази година бизнес инвестициите са се свили с 1% в сравнение със същото тримесечие на 2018 г. Освен това през септември потребителското доверие записа най-големия си спад от девет месеца. Очакванията на потребителите относно краткосрочните перспективи също се понижиха значително в рамките на септември.
След това се появиха куп данни, които накараха всички да седнат и да разгледат ситуацията внимателно. За начало се появи информация, че производството е спаднало до най-ниското си ниво от 128 месеца. Това изтри 800 пункта от Dow Jones Industrial Average само за два дни. Корпоративните печалби също се препъват - както през първото, така и през второто тримесечие на 2019 г.
Сега Фед очаква годишният растеж да достигне 2,2%, което е значително по-малко от целта за 3%, поддържана от администрацията на Доналд Тръмп.
Същевременно продажбите на дребно в САЩ са стабилни и продължават да надминават прогнозите. Добри остават и данните за заетостта и за разполагаемия доход. За да може Белият дом да постигне основната си икономическа цел, насочвайки се към годината на избори, той ще се надява, че всеки страх за бъдещето ще бъде изместен от непрекъснатото желание и възможност на американския потребител да харчи.
Бумът на китайския дълг
Китай подхранва икономиката си като трупа дългове, а размерът им вече е огромен. Базираният във Вашингтон Institute of International Finance (IIF) оцени, че през първото тримесечие на 2019 г. общият размер на корпоративния дълг, този на домакинствата и правителството в Китай е достигнал 303% от брутния вътрешен продукт. В доклада се посочва, че опитът на Пекин да овладее нефинансовия корпоративен дълг е засенчен от заемите на други сектори, което доведе до общ размер на китайския дълг от 40 трлн. долара.
Китай непрекъснато повтаря, че дългът е управляваем, но политическите лостове са спирани от риска, че задушаването на по-нататъшния дълг може да ускори забавянето на икономическия растеж, който вече е в ход.
През юли тази година агенция Moody’s потвърди рейтинга от А1 на китайския дълг, но предупреди: „Епизодите на финансов стрес за някои местни банки или държавни предприятия вероятно ще продължат да тестват капацитета на централните и регионалните власти да предотвратят допълнителните проблеми“.
През последното десетилетие Китай отговаряше за около една трета от глобалния растеж всяка година. Всяко твърдо приземяване за икономиката веднага би задействало алармите за тревога в други части на света и инвеститорите биха се втурнали да защитават активите.
Анди Ротман, анализатор в Matthews Asia, заяви през март, че китайският дълг е „сериозен проблем“, но е малко вероятно да се стигне до риск от тежко приземяване или банкова криза. Ротман твърди, че макар основният проблем на Китай да е корпоративният дълг, който непрекъснато расте от световната финансова криза през 2008 г. насам, повечето от заемите са взети от държавни предприятия от държавни банки.
21:33 | 13.09.22 г.