Путинова Русия е страна от Близкия изток

Много беше изговорено за ориентацията на Русия към Китай като опасност за световния ред, ръководен от САЩ. И Кремъл направи всичко възможно, за да преувеличи тези страхове в опит Русия да надхвърлия боя си. В действителност обаче Русия клони по-скоро към Близкия изток, където президентът Владимир Путин се чувства като у дома си сред кохортата от авторитарни управници, пише Леонид Бершидски за Bloomberg. 

Годишната сесия на дискусионния клуб Валдай, любимата платформа на Путин за излагане на външнополитически идеи, беше посветена на „Зората на Изтока и световния политически ред“. Интелектуалният дебат беше съсредоточен, разбира се, върху стратегическите отношения на Китай и Русия с региона. Но основният проблем е, че Русия няма какво толкова да предложи на Китай икономически, за да се счита за равностоен партньор. Русия може да бъде основен доставчик на енергия. Тя може също така да осигури огромна територия и да използва силата си в Арктика за изграждане на транспортни коридори за китайската търговия. Съществуват обаче конкурентни варианти за Китай. Освен това Русия не е незаменим пазар за китайските стоки и не разполага с много ценни технологии.

Това повдига въпроса как Русия може да използва своята военна мощ, единственото й предимство като глобална сила, за да направи партньорството с Китай по-равнопоставено. И тук идва стратегията на Русия за Близкия изток. Експертът по външна политика Тимофей Бордачев написа следното за клуба Валдай:

„Няма съмнение, че Русия ще остане предимно военна сила в съответствие с модела, формиран от нейната история. Това е в кръвта й, то е в основата на националната й традиция. Освен това проекцията на руските военни способности в Близкия изток показа необходимостта и ефективността на „твърдата сила“ за успешната дипломатическа стратегия”.

В речта си пред сесията на клуба Валдай в Сочи по-миналата седмица, Путин се обърна към Близкия изток, преди да обсъди икономическите връзки на Русия с Китай и други азиатски страни. Той се похвали с военните успехи на Русия в Сирия (което е безспорно) и последвалите ги дипломатически победи (които са по-малко очевидни). Путин каза:

„Успяхме да започнем политически процес вътре в Сирия, като установихме тесни работни отношения с Иран, Турция, Израел, Саудитска Арабия, Йордания, други страни от Близкия изток и САЩ. Уважаеми колеги, ще трябва да се съгласите, че толкова сложна дипломатическа система, с много различни държави, които имат различни емоции една спрямо друга, беше трудно да си представим само преди няколко години. Но сега е факт, ние се справихме”.

Има известна истина в похвалата. Русия използва конфликта в Сирия и други възможности за изграждане на отношения с лидери, които заедно не мелят брашно. Путин е в приятелски отношения с турския президент Реджеп Тайип Ердоган и сирийския диктатор Башар Асад, както и с иранския президент Хасан Рухани и престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман.

Той също има добри отношения с други ключови фигури в региона, включително Бенямин Нетаняху, който все още е министър-председател на Израел, въпреки унизителните резултати от изборите миналия месец, и египетския лидер Абдел Фатах Сиси. Кралят на Йордания Абдула II беше гост на Путин по време на срещата на клуба Валдай.