Трябва да пазим кретащата световна икономика

Ето добрата страна на забавянето на световния растеж: ние сме далеч от 2009 г., когато световната икономика се сви. Лошата новина е, че този балансиращ акт изглежда все по-колеблив, пише Дениъл Мос за Bloomberg.

Международният валутен фонд (МВФ) намали прогнозата си за растежа на глобалния брутен вътрешен продукт до 3% през 2019 г. и 3,4% през следващата година. Това е най-слабата перспектива от десетилетие и леко понижаване на прогнозите на кредитора от юли. (МВФ смята темп от по-малко от 2,5% за рецесия.) Макар че това положение не е съвсем розово, сравняването му с бедствието от 2009 г., когато БВП спадна с 0,1%, е много далеч от истината. МВФ също съкрати прогнозите си за Китай, който спомогна за съживяването на световния растеж след последните две кризи.

Друга ключова разлика спрямо 2009 г. е координацията на паричната политика. Централните банки разхлабват "едновременно", каза главният икономист на МВФ Гита Гопинат пред репортериминалата седмица във Вашингтон. Без този стимул, който вероятно ще се увеличи, фондът смята, че траекторията на световния растеж би била с 0,5 пункта по-ниска.

През 2007-2009 г. политиката беше преди всичко непоследователна. Федералният резерв започна да намалява лихвите в края на лятото на 2007 г., докато Европейската централна банка (ЕЦБ) ги повиши само два месеца преди фалита на Lehman Brothers. Китай се присъедини към усилията на централните банки едва в края на 2008 г. Междувременно основният лихвен процент на Японската централна банка (ЯЦБ) вече беше близо нула от десетилетие.

При сегашния спад глобалните централни банки влязоха в синхрон много по-бързо. Народната банка на Китай зпочна първа, намалявайки задължителните резерви за кредиторите през миналата година. Първото свиване на лихвите от Фед през този цикъл дойде през юли, около шест месеца след като централната банка спря да вдига ставките. ЕЦБ бързо последва примера, като рестартира своята програма за количествено облекчаване и понижи лихвените проценти, а ЯЦБ - която продължи да купува облигации – загатна за повече стъпки в подкрепа на растежа.

Отговорът на Австралия също беше показателен, особено защото икономиката й беше на пиедестал заради поддържаната експанзия в продължение на десетилетия. След две бързи понижения на лихвите през тази година, наблюдателите помислиха, че Резервната банка на страната ще направи пауза. Но бързо дойде още едно намаление на ставките със сигнали за разхлабване в допълнение. Корейската централна банка изрази известно нежелание за по-нататъшно понижаване на лихвите, след като наскоро ги намали отново, но ще видим какво ще се случи - износът спада и дефлацията е на хоризонта.

Всичко това говори за несигурния характер на световната икономика. Производството намалява, фискалната политика е разпокъсана, а на плещите на потребителите тежи страшно много, като засега разходитее им са подкрепени от ниската безработица в големите икономики. Гопинат предупреди, че политическа грешка може лесно да извади икономическата експанзия от релсите.

Мерките за стимулиране на растежа винаги са по-ефективни, когато се координират между юрисдикциите. Това, което имаме сега, е обратното - дълбоко нежелание за възприемане на многостранни политики и търговски предписания, предназначени да разкъсат връзките между икономиките, вместо да ги сплотяват. Президентът на САЩ Доналд Тръмп и китайският вицепремиер Лю Хъ едва се ръкуваха за първата фаза на търговско споразумение и скептиците започнаха да го разнищват, с известно основание.

В контекста на 2009 г. тази кретаща икономика е нещо, което трябва да пазим. Всички политически лостове трябва да заработят, за да я подхранят.