Енергийната политика на Москва рязко смени курса с две събития миналата седмица. Новият газопровод „Силата на Сибир“, който доставя газ от Русия към Китай, бе открит миналия понеделник от президентите Владимир Путин и Си Дзинпин и бележи завой на Москва към изтока.
В края на миналата седмица пък руски министри присъстваха на срещата на ОПЕК във Виена и приеха руското петролно производство да бъде намалено допълнително като част от опита на картела да стабилизира цените. Този ангажимент означава, че Русия - десетилетия наред провеждала твърдо независима петролна политика - сега е 15-тата държава-членка на ОПЕК, пише Ник Бaтлър за Financial Times.
Русия остава основен играч на международния енергиен пазар - през 2018 г. тя е нетен износител на повече от 9 милиона барела петрол на ден и почти 250 милиарда кубически метра природен газ. Сега страната се оказва в пазар на купувачите, който не може да контролира.
Този месец се навършват 20 години от номинирането на Путин за президент и за енергийния сектор на страната тези две десетилетия са период на успех след кризата в петролната индустрия през 90-те години. Добрите времена, обаче, направиха Русия още по-зависима от приходите от нефт и газ и, следователно, по-уязвима от развитията на световния пазар. Москва не се превърна в „енергийната суперсила“, която някои прогнозираха, а по-скоро в придатък на западащия картел OПЕК.
Първият голям успех бе ръстът на производството и износа. Добивът на петрол нарасна от 6 млн. барела на ден през 1999 г. до над 11 млн. барела на ден през миналата година, а производството на газ - от 52 млрд. кубически фута на ден до 65 млрд. куб. фута. Износът и на двете суровини се е увеличил, като количеството на търгувания нефт би било още по-високо, ако не беше системата за квоти на OПЕК, в която Русия неохотно участва.
Този растеж се основаваше на стратегическото отваряне към международните инвестиции, насърчавани от олигарсите, които притежават ресурсите на страната, след като изкупиха значителни държавни активи на безценица в годините преди Путин да дойде на власт. Руските компании Роснефт, Лукойл и Газпром бяха укрепени, за да станат истински сили в международната индустрия.
За инвеститорите ангажирането с Русия никога не е било лесно, но малцина - водени от BP - просперираха и успяха да запазят позициите си в страната, въпреки политическите премеждия. Путин устоя на изкушението за ренационализация, дори когато напрежението със западните правителства беше в разгара си.
Сега, въпреки санкциите, наложени от Европа и САЩ, много международни компании разглеждат Русия като потенциална зона за инвестиции поради огромната й неразвита ресурсна база. В сравнение с Близкия изток Русия е безопасно място за бизнес, защото компаниите се нуждаят от ресурсите й, а тя - от техните технологии и приходи.
Вторият голям руски успех е Росатом, държавната ядрена компания, която продължава да разработва реактори и е сключила сделки за изграждане на ядрени централи със страни като Китай, Египет, Унгария и Иран. Реакторите ВВЕР на компанията можеха да спечелят значителен дял от европейския пазар, предлагайки евтина и надеждна алтернатива, но повечето от сделките на ЕС с Москва - особено за нещо толкова чувствително като ядрената енергия - са политически неприемливи.
Нарастващият износ на нефт и газ донесе значителни приходи през десетилетията на власт на Путин. Създаденото богатство, обаче, не бе използвано добре, като икономиката не беше диверсифицирана. Нефтът и газът все още представляват 60 на сто от износа и осигуряват половината от целия федерален бюджет.
По всички стандарти Русия е петроикономика и - като много други такива държави - голяма част от богатството, създадено от сектора, намери своя път към западните банки и лондонските имоти.
Когато цените на петрола и газа падат, както през последните пет години, очевидната сила да бъдеш един от основните доставчици в света се превръща в белег на слабост. Русия е отличен пример за прехвърлянето на доминацията в енергийния пазар от производители към купувачи.
Историята на "Северен поток 2" - новият газовпровод под Балтийско море до Германия - се състои в желанието на Москва да си осигури още по-голям дял от европейския пазар на газ. Но този пазар се сви с повече от 10 на сто през последното десетилетие и може да намалее още повече, тъй като климатичните политики ускоряват възприемането на възобновяемите енергийни източници.
Това обяснява уклонът на изток. За Москва нямаше алтернатива. Газопроводът „Силата на Сибир“, който пренася газ за китайския пазар, ще увеличи износа, но ще направи Русия уязвима на колебанията в политическите й отношения с Пекин. По отношение на цената и обема на търгувания газ Китай - с много алтернативни източници на доставка в Азия и Близкия Изток - държи картите.
Подобно на всички останали петроикономики, Русия е в плен на обстоятелства извън своя контрол и е силно изложена на всяко по-нататъшно понижение на глобалните цени на енергията.
23:48 | 13.09.22 г.