„Пол Волкър е най-великият човек, когото познавам. Той е надарен в най-висока степен с онова, което римляните нарекоха виртус (добродетел): морална смелост, почтеност, далноводност, благоразумие и отдаденост в служба на страната”. Така започнах прегледа си на неговите мемоари - „В преследване на разумните пари и доброто управление” - публикувани миналата година, пише Мартин Уулф за Financial Times.
Тази книга беше съветът на Волкър към света. Тя въплъщава добродетелите и ценностите на бившия председател на Федералния резерв на САЩ. С неговата кончина тази седмица трябва да се спрем и на двете, като същевременно осъзнаваме колко различен е светът днес.
Добродетелите на Волкър са вечни. Невъзможно е да се наслаждавате на стабилно държавно управление без служители с неговото качество и, което е също толкова важно, без общественост, която знае, че се нуждае от такива. По никакъв друг начин не може да се поддържа това, което римляните са нарекли res publica (република) - буквално „публичните работи“. Разчитаме на съчетанието на способности и характер, но забравяме тази истина на свой риск.
Не по-малко важни са ценностите на Волкър. Той вярваше в доброто управление, международното сътрудничество, фискалната дисциплина, разумните пари и финансите, които са слуга, а не господар на икономиката. Това кредо е валидно днес, както бе и през дългата му обществена служба.
Волкър обедини тези добродетели и ценности в голямата борба на живота си: битката срещу инфлацията. Често се забравя колко безнадеждна изглеждаше тази кауза преди той да бъде назначен за председател на Федералния резерв от смелия Джими Картър през 1979 г. Войната беше тежка, а цената - висока. Мнозина страдаха силно. Но тя беше спечелена, възвестявайки дълъг период на стабилна инфлация, която следващите поколения сега приемат за даденост.
Волкър победи инфлацията, но загуби другаде. Не се чувстваше комфортно с фискалната и финансовата политика на администрацията на Роналд Рейгън. Той беше надлежно заменен през 1987 г. от Алън Грийнспан, който бе много повече в унисон с идеологията на администрацията. Волкър се различаваше най-ясно от своя наследник по достойнствата на либерализираните финанси. Всъщност той отбеляза през 2009 г., че: „Най-важната финансова иновация, която видях през последните 20 години, е банкоматът“.
Финансовата криза през 2008 г. потвърди този дългогодишен скептицизъм. Тя предизвика „правилото Волкър“, което имаше за цел да забрани на американските банкови институции да търгуват за собствена сметка. Когато бях член на Независимата комисия по банково дело на Обединеното кралство през 2010-11 г., Волкър дойде да говори с нас за това предложение. Не бяхме убедени, че то ще сработи. Но никой не се съмняваше в страстта, която той вкара в каузата за създаване на по-стабилна и полезна финансова система.
01:34 | 14.09.22 г.