Икономиката на „Междузвездни войни“ може да ни даде един добър урок

Боклуците са особено разпространени във вселената на „Междузвездни войни“, играейки роля в почти всеки филм от поредицата. В „Невидима заплаха“ се срещаме с младия Анакин Скайуокър – бъдещият Дарт Вейдър, работещ на малко бунище за скрап. В „Нова надежда“ чичото на Люк Скайуокър купува роботите R2-D2 и C-3PO от пясъчни хора, придвижващи се с огромни, пълни с боклуци камионоподобни машини.

Последният филм „Възходът на Скайуокър“ до голяма степен представлява лента за съзряването на главната героиня Рей, която прекарва детството и младостта си събирайки скрап на планетата Джаку.

Като трето поколение потомък на хора, занимаващи се с рециклирането на отпадъци, аз се посветих на това да изгледам неведнъж всички филми за „Междузвездни войни“ (дори и лошите), за да мога да хвана всички интересни подробности за отпадъци, пише колумнистът на Bloomberg Адам Минтнър в свой материал.

През годините си създадох няколко теории за икономиката на отпадъците и рециклирането в поредицата, които през 2018 г. осъзнах, че може да са интересни и на по-широката аудитория.

През тази година Китай – която от десетилетия е най-големият вносител на суровини за рециклиране в света, започна да налага по-строги ограничения върху вноса си от чужбина. В резултат цените на суровините за рециклиране намаляха драстично, увеличавайки разходите и намалявайки печалбата за бизнеса по света.

Уви, „Междузвездни войни“ не предлага съвети за това как да се намерят нови пазари за използвани туби от белина. И не, Рей не може да използва Силата, за да увеличи цените на използвани картонени кашони. Но ако сте гледали филмите внимателно, те разказват интересна история за превръщането на отпадъците в нещо, което хората биха искали да притежават – и дори още по-добре, да купят.

Вселената на „Междузвездни войни“ генерира тонове боклук, голяма част от които годен за рециклиране. Но на фона на многото бунища и вехтошари, няма да видите рециклиране. По-често металът, пластмасата и хартията изглежда се изхвърлят с боклука. Любимият ми пример е в „Империята отвръща на удара“. В един от ключовите моменти имперски разрушител изхвърля метални парчета с размер на стадион в космоса, преди да превключи на хиперскорост. От земна гледна точка това си е чисто търговско самоубийство – металите са най-често рециклираните материали на планетата и дори злодеите знаят, че от продажбата им се правят пари.

Тази тенденция обаче се среща и на други места в поредицата. В „Силата се пробужда“ началните сцени показват останки от разрушен космически кораб, които напомнят много на огромните плавателни съдове по бреговете на Индия, Бангладеш и Пакистан, които се разглабят на ръка и металите от тях се преработват, като всичко това става в рамките на няколко месеца.

Ако някой от космическите кораби на Империята се разбие близо до Аланг в Индия – един от основните световни скрап центрове за плавателни съдове, то части от него ще се продават на местния пазар до обяд.

Причината за това на пръв поглед странно поведение е, че вселената на „Междузвездни войни“ не страда от липса на ресурси. Десетки центрове за добив се споменават в поредицата и сякаш винаги има по още някоя планета, която очаква да бъде проучена.

В една галактика, която се радва на подобно изобилие, преработването на метали не е особено доходоносно начинание. И Империята със своите огромни разходи за унищожаващи планети оръжия като Звездата на смъртта например, изглежда не се притеснява особено за околната среда.

Какъв тогава е моделът, който стимулира съществуването на толкова много бунища и вехтошари. Рей, както и всички останали образи, живеещи от скрап, изглежда осъзнават, че в една работеща джаджа или резервна част има много повече стойност, отколкото в суровия материал, който я изгражда. Стойността идва от енергията, инженерната мисъл и промишлената дейност, необходима за нейното създаване. Така например космическият кораб на Империята, разбил се на планетата Джаку, не е разглобен за вторични суровини, вместо това Рей рискува живота си в търсене на работещи компоненти, които може да продаде.

Този бизнес модел би работил отлично при рециклирането на пластмаса тук на Земята. Индустрията за електронни отпадъци, които включват всичко от използвани слушалки за телефон до сървърни части, се насочва бързо към бизнес модел, наподобяващ дейността на Рей. Така вместо да се опитват да се снабдят със суровини, които не са толкова финансово изгодни, представителите на този вид бизнес търсят цели джаджи и елементите, които ги съставляват.

Робин Ингентрон, ръководител на Good Point Recycling, казва, че неговата компания е изкарвала по около 60 долара седмично от продажба а части, открити на бунището, през 2015 г. На фона на намаляващите цени на суровините той е успял да преориентира бизнеса си и днес изкарва около 50 000 долара месечно – една трета от общите приходи. Sims Recycling Solutions Inc. – една от най-големите в света компании за рециклиране, постепенно се отдалечава от модела си на рециклиране на метала, залагайки повече на повторната употреба.

Всичко това може и да е изненада за земната икономика, но във вселената на „Междузвездни войни“ бизнесът винаги е бил такъв. В това отношение поне поредицата може да послужи като модел, който да работи тук също толкова добре, колкото и в една много далечна галактика.