fallback

Целта за нетни нулеви емисии в авиацията до 2050 г. е нереалистична

Вместо това трябва да спрем ръста на полетите, задвижвани от изкопаеми горива, и да се ангажираме да ги намалим наполовина в рамките на 10 години

12:47 | 15.02.20 г. 6
Автор - снимка
Създател

Британската авиационна индустрия наскоро обеща да сведе нетните си въглеродни емисии до нула до 2050 г., докато същевременно отбележи ръст от 70%. Премиерът Борис Джонсън смело прогнозира, че „функционални електрически самолети“ ще бъдат налични само след няколко години, пише за Financial Times Джулиън Олууд, професор по инженерство и околно среда от Кеймбриджкия университет.

Досегашният опит с иновации в авиацията показва, че подобни амбициозни цели са нереалистични и объркващи. Единственият начин, по който Обединеното кралство може да стигне до авиация с нетни нулеви емисии до 2050 г., е въобще да няма авиация в значителни периоди. Да спрем да таим непостижими надежди относно научните пробиви и да се опитаме да постигнем целите за емисиите с днешните технологии, посочва Олууд. Нашият скорошен доклад „Абсолютна нула“ черпи от работата на шест британски университета, за да обясни как може да стане това, допълва експертът.

Има три начина за постигане на авиация с нулеви емисии: изобретяване на нови електрически самолети, подмяна на горивото за съществуващите или извеждане на емисиите от атмосферата.

Електрически самолети вече летят. Solar Impulse 2, захранван от слънчеви клетки, прелетя с един човек около света през 2016 г., но бавният напредък на фотоволтаиците означава, че мащабът трудно ще се увеличи. Скоро ще започнат демонстрации на къси електрически полети с няколко пътници. Технологията обаче е в начален стадий, а аеронавтиката е, с право, силно регулирана индустрия. Търговските електрически полети на дълги разстояния няма да се осъществяват в значителни обем до 2050 г.

Алтернативните горива, като водород или синтетичен керосин, доставят полет с нулеви емисии само ако производството им е на базата на възобновяема електроенергия. В момента зелените източници доставят около 15 на сто от първичното потребление на енергия в света. През следващите 30 години с електрифицирането на сухопътните превозни средства, отоплението и индустрията е малко вероятно да има свободна чиста мощност, която да произвежда авиационно гориво.

Понастоящем няма значими технологии за отрицателни емисии. За улавянето на въглеродния диоксид от атмосферата е необходима повече енергия, отколкото се генерира при изпускането му. Използването на възобновяема електроенергия за улавяне на въглерод, а не за изместване на изкопаемите горива, не води до нетно намаление. Засаждането на дървета не стига по-далеч: трябва да увеличим общата площ на горите за постоянно, за да предизвикаме еднократно намаляване на атмосферния въглероден диоксид.

Така че ангажиментът за нулева нетна авиация до 2050 г. всъщност представлява ангажимент за нулева авиация изобщо. Вместо да се надяваме, че новите технологии ще ни спасят по магически начин, трябва да спрем да планираме увеличаване на полетите, задвижвани от изкопаеми горива, и да се ангажираме да ги намалим наполовина в рамките на 10 години с поглед към постепенното им премахване до 2050 г.

Облагането на самолетното гориво със сегашния данък върху горивото на пътните превозни средства във Великобритания би било полезна първа стъпка. Това би направило полетите до четири пъти по-скъпи.

Досега насоките за климатичната политиката не успяват да отчетат ограничената скорост, с която новите технологии могат да достигнат значителни мащаби. Петдесет години след като датчаните започнаха да разработват вятърни турбини, те съставляват само 2 на сто от световната първична енергия. Независимо от цените или стимулите, производството на нова енергия, транспортните и промишлените процеси изискват обществено обсъждане на регулациите, използването на земята, финансирането, въздействието върху околната среда и други. Всичко това забавя налагането им.

Трябва да приемем тази реалност и да се съсредоточим върху иновациите, които са съвместими с бъдещето с нулеви емисии. Софтуерът за видеоконференции намалява необходимостта от пътуване, но е неразработен. Средното тегло на автомобилите се увеличава постоянно от 1990 г., като всъщност може да бъде намалено наполовина. Стоманената скрап се събира с малко сортиране и се рециклира в нискокачествени продукти, но може да бъде оползотворявана в пещи на възобновяеми източници.

Смелите обявления на цели за „нетна нула“ при залязващи индустрия, като авиацията на изкопаеми горива, предизвикват объркване и забавят политиките, необходими за тяхното постепенно премахване. Те също ни разсейват от иновациите, които могат да бъдат внедрени бързо и да ни спечелят времето, необходимо за разработване на реални опции с нулеви емисии.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 02:57 | 13.09.22 г.
fallback