Американските високодоходни облигации се превърнаха в изгодна сделка

На фона на цялата драма на финансовите пазари напоследък беше лесно да се пренебрегне един съпътстващ ефект, който би могъл да повлияе съществено на глобалните потоци при корпоративните облигации. Става въпрос за значителния спад в цената за хеджиране на доларови експозиции, пише за Financial Times Въвийк Боми, старши портфолио мениджър на Neuberger Berman в Лондон.

Това прави особено американските високодоходни облигации да изглеждат много по-привлекателни за инвеститорите от Великобритания, Европа и Япония, което би могло да привлече много насъбрано търсене.

Последните няколко години бяха разочароващ период за инвеститорите извън САЩ, които търсят доходност. През голяма част от това време европейският пазар на високодоходни облигации предлагаше доходност от 2 до 4 на сто, докато американският - между 5 и 7 на сто. 

На практика обаче всички можеха да получат двойно по-високата доходност, само ако бяха склонни да поемат доларовата изложеност, която върви с американските активи. Валутите обаче могат да бъдат много променливи. Нехеджираният подход е за смелите или нехайните.

Хеджирането на валутна експозицията включва продажба на една валута, за да се купи друга. Ако сте европейски инвеститор, който иска да хеджира експозицията си в щатски долари, бихте продали достатъчно доларова експозиция, за да покриете стойността на вашата инвестиция и да купите експозиция в евро с постъпленията.

Това налага разходи. Част от тях идват от "валутнокурсовата основа", която по същество е премията, която се плаща за закупуване на силно търсена валута. По-голямата част се дължи на разликата между краткосрочния лихвен процент, който получавате, когато държите дадена валута, и този, който плащате, когато продавате друга, посочва се в анализа.

Тези курсове са косвено свързани със съответните лихвени проценти на централните банки. Федералният резерв започна да повишава ставките в края на 2015 г. и достигна до 2,5% в средата на миналата година (след което последваха понижения до сегашния диапазон от 1-1,25%). Английската централна банка повишила лихвите два пъти от 2016 г., но все пак достигна само до 0,75%, за да ги намали до 0,25% на 11 март. Европейската централна банка е под нулата от четири години.

Ако продавахте щатски долари между 2015 и 2019 г., плащахте все по-висока лихва, докато тази, която получавахте, беше на практика нищо. За инвеститорите, базирани в евро и паунди, притежаващи валутно хеджирани американски активи, нетните разходи по хеджа достигнаха максимум от съответно 3,6% и 2,1%. Това компенсираше изцяло допълнителна доходност на американските облигации спрямо европейските.

Тези разходи намаляваха плавно през деветте месеца преди агресивното понижаване с 0,5 процентни пункта на основната лихва на Федералния резерв на 3 март. След него разходите спаднаха рязко. Към 12 март разходите за хеджиране на доларова експозиция спаднаха под 1 на сто за инвеститорите в евро и до едва 0,12% за тези в паунди.

В същото време американските високодоходни облигации се разпродават по-силно по време на коронавирусната криза, отколкото европейските такива, тъй като в Европа емитентите обикновено са от по-високо качество и по-малко циклични. В резултат на това в собствени валути пазарът в САЩ все още предлага с около 2,5 процентни пункта повече доходност от европейския.

Дори когато сложите цената на хеджирането, получавате почти 2 процентни пункта допълнителна доходност от преминаването от европейски към американски високодоходни облигации. Казано по друг начин, хеджираният евро-базиран инвеститор в индекс на високодоходните щатски облигации получаваше доходност от около 2,4% преди коронавирусът да превземе заглавията, а Фед да намали лихвите - но сега получава повече от 6%.

Възможно ли е това скоро да се обърне? Съмняваме се. Трудно е да си представим скорошно повишаване на ставките от Фед с 50 базизни пункта, или минималните краткосрочни ставки, свързани с еврото и паунда, да отидат много по-ниско спрямо доларовите. Всъщност пазарите прогнозират, че Фед отново върви към нулеви лихви. Това вероятно би намалило разходите за хеджиране на долари спрямо евро до около 0,5 на сто, а спрямо паунда - до нула.

Ясно е, че ситуацията е нестабилна. Относителната стойност на доходността в местна валута може да се промени, тъй като пазарите реагират на разпространението на коронавируса. Но може да се каже, че разходите за хеджиране на валута вече не би трябвало да представляват пречка за инвеститорите, които търсят вложения в американски облигации.

Смятаме, че притокът към американски активи може да нарасне значително, след като тази реалност се утвърди и понеже инвеститорите преоценяват относителната стойност на вложенията на развитите пазари на облигации.