Историята се ускорява при кризи. Тази пандемия може сама по себе си да не трансформира света, но може да ускори промените, които вече са в ход. Една текуща промяна е във взаимоотношенията между Китай надигащата се суперсила, и САЩ - действащата суперсила.
Да бъдеш суперсила не означава само да упражняваш груба сила, а и да бъдеш разглеждан като компетентен и достоен лидер. След победите във Втората световна и Студената война САЩ бяха такъв лидер. Въпреки нарастващата си икономическа сила, Китай все още не е, но времената могат да се променят. Коронавирусът може да ускори процеса, пише Мартин Уулф за Financial Times.
Кишоре Махбубани, бивш сингапурски дипломат, е написал провокативна книга относно борбата за превъзходство между двете суперсили под любопитното заглавие „Спечели ли Китай?” Отговорът, който той предлага, е „все още не”. Но би могъл. Не само заради мащаба на страната и икономиката, но и заради американските грешки, включително фалшивите възприятия за китайската действителност. Може би най-важният извод от неговия анализ е, че глобалното влияние произтича главно от собствения избор.
Китай и САЩ допуснаха големи грешки, но неуспехът на САЩ да създадат широко споделен просперитет у дома и тяхната войнственост в чужбина се оказват пагубни. Мрачното президентство на един злонамерен и некомпетентен човек е един от резултатите.
Сега дойде вирусът - събитие, което не се разглежда във въпросната книга. То хвърля сурова светлина върху компетентността и поведението на суперсилите. Епидемията направи същото и по отношение на солидарността на ЕС (или нейното отсъствие), ефективността на държавите, уязвимостта на финансите и капацитета за глобално сътрудничество. Във всичко това представянето на САЩ и Китай е от първостепенно значение. И така, какво научихме?
Новият коронавирус, който причинява такъв социален и икономически катаклизъм, се появи в китайската провинция Хубей. Изглежда няма съмнение по този въпрос. Националните здравни институти на САЩ обявиха, че вирусът е тръгнал от прилепи. Безотговорно и вредно, местните власти потулиха новината за инфекцията, което доведе до забавяне от поне три седмици в реакцията. Това позволи на вируса да се разпространи по целия свят. След това обаче китайската държава предприе брутални действия, като постави болестта под контрол в Хубей и спря разпространението й в Китай. Смъртността в Китай на човек от населението е много ниска. Както първоначалното потискане на лошите новини, така и мащабът на мерките са характерни за една репресивна държава.
Ефективният отговор на болестта би имал голяма икономическа цена за Китай. Държавата обаче насърчи работодателите да запазят служителите си, като същевременно предоставя подкрепа на предприятията за това. Официалният процент на безработицата в градовете се е повишил много малко. Най-голямата група жертви, както обикновено, са трудовите мигранти. Китай вече може да отвори отново икономиката си, въпреки че съществува риск от втора вълна на заболяването.
19:39 | 12.09.22 г.