Окончателното поражение на нацистка Германия преди 75 години спусна завесата на най-кървавата война в историята на човечеството. Жертвите на конфликта бяха най-много в Съветския съюз, където погинаха поне 26,6 милиона. Тазгодишните чествания на Деня на победата в Москва бяха отложени заради Covid-19. Но докато руснаците чакат шанса си да почетат падналите за Русия, се водят нови битки за наследството на Втората световна война, пише за Wall Street Journal Иън Джонсън, асистент професор по военна история в Нотр Дам.
Докато президентът Владимир Путин ставаше по-автократичен у дома и авантюристично настроен в чужбина, той пренаписваше историята за политически цели. В рамките на руските граници акцентът върху съветските военни действия подпомага визията на Путин за националните цели, оправдава автокрацията и отвлича вниманието от затруднената икономика. В международните отношения Путин представя Русия като заплашена от унилатерализма на САЩ и „експанзионистичния“ либерализъм, правейки паралели с германската инвазия през 1941 г. Това предоставя историческа обосновка за агресивна външна политика в близката за Русия чужбина.
Версията на Путин за историята почива на два мита: че Съветският съюз е започнал войната на правилната страна и че автокрацията е била необходима тя да бъде спечелена. За да се приведат фактите в съответствие с тези измислици, образователните реформи в Русия са пренаписали учебниците по история. Те сега предоставят малко подробности за сталиновите репресии или за ролята на Съветите за започването на войната.
През 2014 г. Путин подписа закон, криминализиращ критиката към съветските военни действия. По време на неофициална среща на ОНД миналия декември той направи дълги коментари относно произхода на войната, като заяви, че „Съветският съюз се е опитвал неимоверно да използва всяка възможност за създаване на антихитлеристка коалиция“. Той „се е опитвал да предотврати избухването на Втората световна война, но практически е останал сам и изолиран”. Дипломацията на Сталин между войните е имала за цел единствено да възпира Хитлер, аргументира се Путин.
Историята сочи друго. След победата в Първата световна война съюзниците се стремят да демилитаризират Германия. За да избегнат съюзническите инспекции, германските военни формират тайно партньорство със СССР през 1922 г. Те създават мрежа от военни бази, промишлени съоръжения и изследователски лаборатории в Съветския съюз, за да въоръжат двете държави. Не е можело да има големи съмнения от съветска страна относно милитаристичните намерения на германските й партньори. На оръжейните полигони в съвместните им бази офицерите са стреляли по манекени, облечени в чешки и полски униформи. Тестваните в Съветския съюз прототипи на немски танкове са били внимателно проектирани, за да пасват на френските и белгийски железопътни вагони. Германските амбиции стават още по-ясни през 1933 г., когато Хитлер става канцлер и ускорява превъоръжаването.
Въпреки напрежението, двете страни подновяват сътрудничеството си шест години по-късно чрез пакта Молотов-Рибентроп. Според неговите условия те си поделят Източна Европа. Сталин предостави на Германия милиони тонове нефт, зърно и други ресурси за войната срещу Великобритания и Франция. Той дори прие немска военна база на съветска земя. Каквото и да са били плановете на Сталин, той помогна за въоръжаването на Германия, а след това и за завоеванията на Хитлер в продължение на две години. Това едва ли е нещо, което Путин може да признае у дома или в чужбина.
Сталиновите репресии не успяха да подобрят сигурността на СССР. В началото на 1937 г. Сталин обезглави Червената армия, освобождавайки или арестувайки над 30 000 офицери, докато перспективата за война се увеличаваше. Катастрофалното съветско нахлуване във Финландия през ноември 1939 г. демонстрира произтеклата от това слабост на Съветската армия и насърчи по-късната инвазия на Хитлер срещу Москва. Решението на Сталин да прочисти разузнавателните си служби, съчетано с упорития му отказ да приеме доказателства, показващи плановете на Хитлер да атакува Съветския съюз, означаваше катастрофа, когато германската армия започна операция "Барбароса".
Пренаписването на историята не прави нищо за почитане жертвата на милионите съветски войници, които дадоха живота си за победата над нацистка Германия. И както видяхме в СССР, историческите полуистини не са трайна основа за политически ред. Би било разумно за Путин да не прави от историята свой враг.
09:41 | 14.09.22 г.