Правителствата трябва да се възползват от евтиното дългосрочно финансиране

Дългът на публичния сектор набъбва в страните с високи доходи. Но това не е причина за паника. Правителствата имат право да заемат на воля по време на кризата с Covid-19. Дългът освен това ще остане достъпен за тях - при условие, че си гарантират днешните ултра ниски лихви, пише Financial Times в редакционен коментар.

За щастие управляемостта на дълга зависи от цената, а не от размера му. Днес правителствата на страните с високи доходи могат да заемат ултра евтино, отчасти защото частните разходи се сринаха, отчасти защото хората търсят сигурност и отчасти защото централните банки купуват толкова много активи.

В края на май номиналните лихвени проценти по 30-годишните ДЦК варираха от 0 в Германия до 0,5 на сто в Япония, 0,6 на сто във Великобритания, 0,8 на сто във Франция, 1,4 на сто в САЩ и 2,4 на сто в Италия. Доходността на 30-годишните британски книжа, индексирани с инфлацията, бе минус 2 на сто.

Възможността да се заема толкова евтино за дълги падежи позволява на правителствата да елиминират риска да се налага да плащат по-високи лихви в продължение на десетилетия. Всъщност те биха могли дори да елиминират риска напълно: през 19-ти век Обединеното кралство издава безсрочни облигации (перпетуитет). Заемането чрез дълги матуритети налага нисък допълнителен разход: във Великобритания, например, доходността по 50-годишните ДЦК е само с 0,25 процентни пункта по-висока от тази по 10-годишните. Tова със сигурност е нищожна цена за възможността да се заема при такава ниска лихва толкова дълго.

Аргументът за вземане на ултра дългосрочни заеми е силен от доста време. Той е още по-силен днес, тъй като лихвите са толкова ниски. Въпреки това средният падеж на издадения дълг в САЩ беше под 6 години в края на 2019 г.

Средният матуритет на Обединеното кралство от малко над 14 години беше най-дългият сред групата на седемте водещи икономики (Г-7), като за останалите страни показателят бе между 6 и 8 години. Сега заемането чрез по-краткосрочни облигации изглежда малко по-евтино. Но това е фалшива икономика. Ако, както е вероятно, реалните и номиналните лихвени проценти се увеличат с течение на времето, страните, които емитират такива книжа могат да бъдат тласнати към фискална криза и инфлационни финанси.

Правителствата не трябва само да финансират (и рефинансират) своя дълг при свръх дълги падежи. Те също трябва да заемат толкова, колкото могат при условия на защита от инфлацията. Това не само ще заключи днешните свръх ниски реални лихви, но и ще затвърди ангажимента им да поддържат инфлацията ниска в бъдеще, тъй като няма да имат полза от инфлационни изненади.

Фактът, че централните банки изкупуват голяма част от дълга днес, не променя стимула за правителствата да вземат заеми чрез дълги падежи. В един момент централните банки могат да продадат част или целия дълг, който държат. Ако лихвените проценти са по-високи, те ще реализират загуби. Това е маловажно. Централните банки не са търговски дружества.

Предвид днешните лихвени проценти, правителствата не са изправени пред никакви ограничения за вземане на заеми. Пазарът почти им плаща за това. Нещо повече, това се предполага, че трябва да правят правителствата в криза. При условие, че си гарантират ниски лихви и поставят фискалните дефицити отново под контрол, след като кризата отмине, те ще открият, че значително увеличените им дългове могат да бъдат обслужвани и в бъдеще.

Възможността да се заема толкова евтино е другата страна на бедствието, но тя предлага на правителствата най-близкото до безплатния обяд - макар и такъв, който едва ли ще продължи. Сега те трябва да си поръчат яденето за години напред.