fallback

Дългът на САЩ ще надхвърли 100% от БВП догодина

Бюджетният дефицит за текущата фискална година от 16% ще бъде най-големият след Втората световна война

11:13 | 04.09.20 г. 19
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Прекъсваме президентската кампания за да дадем думата на „кръчмаря” за сметката. Бюджетната служба на Конгреса (CBO) развали партито, съобщавайки, че правителството на САЩ скоро ще има дългoво бреме, равно на целия брутен вътрешен продукт на Америка. Поздравления за този преломен фискален момент в италиански стил. По един или друг начин американците ще изплащат това до края на живота си, пише Wall Street Journal в редакционен коментар.

CBO отчита, че рецесията заради карантината и експлозията на разходите през тази година ще увеличат бюджетния дефицит за фискалната 2020 г., която приключва на 30 септември, до 3,3 трилиона долара. На ниво от 16% от БВП, това ще бъде най-големият годишен дефицит от 1945 г. насам, когато просто имаше световна война. Пандемията се превърна във фискален еквивалент на война благодарение на икономическата блокада и състезанието между двете водещи партии да облекчат тревогите на избирателите с пари в изборна година.

Политическата класа изглежда е съгласна, че това е цена, която си струва да се плати, тъй като никоя от партиите не иска да говори за това в предизборната кампания. Спорът относно следващата фаза на коронавирусни помощи е дали да се похарчат още 3 трилиона долара (според демократите в Камарата на представителите) или само около 1 трилион (според Белия дом). И в двата случая дефицитът би превишил 8,6% от БВП, какъвто дял CBO прогнозира за фискалната 2021 година.   

Няма да се фокусираме върху числата за 2020 г., след като щетите вече са нанесени. Но си помислехме, че някои от нашите по-млади читатели, на които тепърва предстоят най-доходните години, може да оценят погледа върху сметката в бара. CBO казва, че публичният дълг ще достигне 98% от БВП тази година.

Този дълг показва сумата, която Америка трябва да върне с лихвите. Оценките на CBO не включват разходите за социално осигуряване и Medicare, които са по-скоро политически обещания, отколкото обвързващи договори. Те също така изключват задълженията на Fannie Mae и Freddie Mac, жилищните гиганти, гарантирани от данъкоплатците. Не влизат и около 1,5 трилиона долара в студентски заеми, които може да се поемат от чичо Сам, ако Джо Байдън спечели.

Важно е да се отчете колко бързо нарасна дългът. Преди само 13 години (през 2007 г.), преди финансовата паника и криза, публичният дълг беше едва 35% от БВП. Дългът се бе увеличил до около 48% в средата на 90-те години, но след това намаля на фона на по-бърз растеж и ограничаване на разходите, след като републиканската партия спечели Камарата през 1994 г. Темпът на разходите се покачи през годините на Джордж Буш-младши, но дългът остана под контрол.

Тогава дойде рецесията от 2008-09 г., на която Барак Обама и Нанси Пелоси отговориха  с раздуване на разходите и най-бавното икономическо възстановяване от 30-те години на миналия век. Публичният дълг достигна 76,4% от БВП по времето, когато Обама напусна поста си, а през първите три години на Тръмп се покачи до 79,2%.

И дойде пандемията. При сегашната тенденция - т.е. без още стимули за трилиони - дългът ще надхвърли 100% от БВП през 2021 г. и ще достигне 107% през 2023 г. Това би било най-високото му ниво в историята на САЩ, надхвърляйки предишния връх от 1946 г., в края на войната за спасяване на западната цивилизация. Казано по друг начин, американското правителството скоро ще дължи повече, отколкото американската икономика произвежда за една година.

Оптимистите биха казали, че можем отново постепенно да забавим растежа на разходите, както направихме след Втората световна война. Но това беше преди разрастването на социалната сфера и нуждата от данъчни приходи, за да се плаща на пенсионерите. Успех в реформирането на тези програми сега, когато бейби бумърите се пенсионират. Разходите за отбрана вече спаднаха до само 3,3% от БВП на фона на нарастващите глобални заплахи. Не търсете пари там.

Остава Съвременната парична теория (СПТ), която включва поддържане на лихвените проценти нулеви или отрицателни възможно най-дълго. Това би улеснило финансирането на дълга, макар също да улеснява политически поддържането на бюджетните дефицити. Ако СПT доведе до инфлация, това би свило дълга в реално изражение, макар и за сметка на кредиторите и спестителите. Това може да е най-вероятният сценарий.

Извинете, че разваляме разходното парти, но няма такова нещо като безплатно заемане. Дори САЩ, с цялата си икономическа мощ, не могат да продължат да трупат дългове до безкрай. Никой не иска да мисли за това сега, но в крайна сметка нашият стар приятел Адам Смит ще дойде, за да събере неизбежната си и безмилостна лепта.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 17:21 | 12.09.22 г.
fallback