fallback

Фондът за възстановяване на ЕС трябва да стане постоянен

Помагайки да се финансират средносрочни мерки, той осигурява на правителствата пространство за незабавна кризисна подкрепа

21:15 | 29.09.20 г. 4
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Мастилото върху повратното споразумение на ЕС за създаване на фонд за възстановяване в размер на 750 млрд. евро още не е изсъхнало. Много от детайлите предстои да бъдат уточнени. Членките на съюза се препират за предпазните мерки, които да гарантират, че правителствата харчат добре парите и защитават върховенството на закона. Европейският парламент иска повече пари за образование и научни изследвания. Новите данъци на ниво ЕС, които да спомогнат за погасяването на стотиците милиарди евро емитиран общ дълг, пък остават далечна перспектива. Ще минат месеци преди да бъдат изплатени някакви пари. Но най-силните поддръжници на възстановителния фонд вече го обявиха за исторически пробив и сега поглеждат към следващите основи на фискалния съюз, който да застане зад еврото, пише Financial Times в редакционен коментар. 

В аналитичен документ от миналата седмица служители на Европейската централна банка заявиха, че фондът за възстановяване ще окаже значителна финансова подкрепа за страните, които са най-силно засегнати от пандемията и икономическия шок. Те също така предложиха фондът, който се предполага, че е еднократен, да се превърне в постоянен финансиращ механизъм за макроикономическа стабилизация при дълбоки кризи. Янис Стурнарас, член на управителния съвет на ЕЦБ, беше по-категоричен. Фондът не трябва да е еднократен, а „да даде началото на по-координиран и системен политически отговор на сериозен външен симетричен шок с асиметрични дезинфлационни последици“. С фанатизма на новопокръстения, финансовият министър на Германия Олаф Шолц казва, че възстановителният фонд е само началото на фискалния съюз. Ако ЕС възнамерява да завърши банковия си съюз, укрепвайки финансовата стабилност и усилвайки кредитния поток към бизнеса и домакинствата, той ще трябва да разгледа въпроса за споделянето на риска и фискалните защитни механизми.

Разговорите за следващите стъпки може би изглеждат самонадеяни, като се има предвид трудността за прецизиране на общата рамка, договорена от лидерите на ЕС през юли. Националните правителства трябва да разработят разходни програми за подкрепа на възстановяването, да увеличат потенциалния растеж и да насърчат нисковъглеродните технологии в допълнение към съществуващите финансови ангажименти. След това те трябва да похарчат парите добре и експедитивно. За някои това ще бъде трудна задача.

Има силни аргументи за съществуването на постоянен механизъм за подпомагане на по-слабите страни по време на дълбоки кризи. МВФ се застъпи за това още през 2018 г., както направи и Марио Драги, тогавашният президент на ЕЦБ. Но фондът за възстановяване може да служи и на по-широка цел, отговаряйки на необходимостта от по-координирана фискална политика, която да допълва монетарната. Помагайки да се финансират средносрочни мерки за възстановяване, фондът осигурява на правителствата пространство за незабавна кризисна подкрепа. Чрез насочване на ресурси към реформи за повишаване на растежа и инвестиции, фондът може също да помогне на страните да повишат устойчивостта на дълга си.

Брюксел набързо отмени фискалните правила на ЕС, за да позволи на правителствата да се борят с пандемията и да облекчат икономиката. По някое време догодина ще трябва да реши дали да ги върне. Миналата седмица Париж се намеси, заявявайки, че правилата принадлежат към друга епоха, когато съотношението дълг/БВП от 60% е било по-реалистична цел и икономиките не са се нуждаели толкова от публични инвестиции. Сега правилата би трябвало да бъдат заменени с по-продуктивни, по-малко проциклични цели.

Европа трябва да избегне преждевременно фискално затягане, което може да задуши възстановяването. Германия отхвърля правилата си за дълга и дефицита с похвална скорост в борбата с кризата, но със задаващите се федерални избори догодина консервативните гласове настояват за тяхното завръщане. Скоро може да последват призиви за фискална дисциплина в ЕС. Но както каза миналата седмица Фабио Панета, член на изпълнителния съвет на ЕЦБ, паричната и фискалната политики трябва да останат взаимно допълващи се - а подкрепата, която те предоставят, може да е необходима за дълго време.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 05:36 | 14.09.22 г.
fallback