Либералите се надяват, че Джо Байдън ще бъде новият Франклин Делано Рузвелт. Но това е нещо, от което трябва да се страхуваме, тъй като данъчните предложения на Байдън заплашват да повторят голямата грешка на бившия американски президент, когото много историци обвиняват, че е тласнал възстановяващата се икономика обратно в депресията, пише за Wall Street Journal Джей Старкмън, дипломиран експерт-счетоводител от Атланта.
Рузвелт предлага данък върху богатството през 1935 г., разширява го през 1936 г. и го въвежда през 1937 г. Федералното правителство трябва да отблъсне атаката върху основите на обществото от страна на „икономическите роялисти“, аргументира се той. Джон Нанс Гарнър, неговият вицепрезидент, е съгласен. Като конгресмен преди това Гарнър е директен. „Трябва да конфискуваме богатство“, заявява той през 1918 г.
През 1936 г. пределната ставка на данъка върху доходите на физическите лица в САЩ е повишена до 79%, с максимален данък върху имуществото от 70%. Пределната корпоративна данъчна ставка обаче е само 15%. В отговор богатите американци трупат печалби във фирмите си, които притежават техните жилища и други активи. Възнагражденията на холивудските актьори са били изплащани на техни компании, от които те вземат големи заеми.
Внезапно, по настояване на Рузвелт, Конгресът разрушава цялото това внимателно планирано и законно избягване на данъци със Закона за приходите от 1937 г. Корпоративните пари стават обект на незабавно разпределение, като се облагат с високи лични ставки. Реално това са били данъци върху натрупаното богатство, наложени в неподходящо време. Същата година е въведен и 1% данък за социално осигуряване върху първите 3000 долара от годишната заплата.
Икономическата болка е внезапна и силна. Индексът Dow Jones се срива с 40% между 14 август и 24 ноември 1937 г. Брутният вътрешен продукт през 1938 г. спада с повече от 5% спрямо предходната година. Безработицата, приблизително 12% през май 1937 г., скача до 20,7% през април 1939 г. Индустриалното производство потъва с 33% от пролетта на 1937 до май 1938 г. и се връща към пика от 1937 г. едва в края на 1939 г.
Много фактори са допринесли за спада, включително свиване на паричното предлагане и удвояване на дела на задължителните банкови резерви, но данъците, особено този върху неразпределената печалба от Закона за приходите, дърпат спусъка. Без особено предупреждение предприятията и хората е трябвало бързо да съберат големи суми в брой, като фирмите са намалили работниците и инвестициите, за да платят задаващите се данъци. Председателят на финансовата комисия в Сената Байрън Харисън е бил убеден, че данъкът е вреден и започва поетапното му понижаване от 1938 г.
Днес американската икономика се възстановява от голям срив, както е било преди данъчната инвазия на Рузвелт. За съжаление Байдън изглежда не е разбрал уроците. Ако спечели през ноември, той предлага да се отменят данъчните съкращения на Тръмп, връщайки пределната ставка върху персоналните доходите на 39,6% и повишавайки фирмения данък от 21% на 28%. Той също така обещава да ограничи ниските корпоративни данъчни ставки до първия 1 милион долара печалба и да разшири пълния данък за социално осигуряване до доходи над 400 000 долара.
През 2011 г. Стивън Дж. Ентин, тогавашен президент на Института за изследване икономиката на данъчното облагане, заяви пред комисия на Конгреса, че „данъкът върху доходите е силно наклонен в ущърб на спестяванията и инвестициите“ и че „тежестта на по-високите данъци върху капиталообразуването пада до голяма степен върху труда под формата на по-ниски заплати и отработени часове." Както през 1937 г., ефектът от предложенията на Байдън ще бъде изтегляне на средства от икономиката за плащане на данъци, потискане на новите инвестиции, понижаване на заплатите и отработените часове, и обезсърчаване отчитането на капиталови печалби.
12:36 | 14.09.22 г.