Пет години след Париж: Докъде стигна Европа по въпроса с изменението на климата?

Пет години след Парижкото споразумение за климата изглежда, че Европейският съюз (ЕС) ще пропусне целта за ограничаване на глобално затопляне до 1,5 градуса по Целзий, както и необходимото редуциране на емисиите на въглероден диоксид, съобщава Euractiv, цитирайки нов доклад на неправителствена организация. 

В момента усилията на ЕС стигат за ограничаване на глобалното затопляне до 2-3 градуса по Целзий, според The Climate Action Tracker, доклад, който проследява действията на властите в блока по отношение на климатичните промени.

Парижкото споразумение се стреми да ограничи нарастването на температурите под 2 градуса по Целзий, като предпочитаната цел е за ограничаване до 1,5 градуса. Дори блокът да постигане ограничение на затоплянето до 2 градуса по Целзий, това все пак ще доведе до повишаване на морското равнище, покачване на температурата на световния океан и по-екстремни метеорологични условия.

Страните от Г-20 също се очаква да пропуснат целите, като към момента техните усилия ще доведат до ограничаване на ръста на глобалната температура до 2,7 градуса по Целзий, според доклада. Наскоро обявените усилия на страни като Китай и Япония биха ограничили затоплянето до около 2,3 градуса, което остава над целта, определена от Парижкото споразумение.

Climate Action Tracker гледа по-оптимистично на ситуацията, прогнозирайки, че скорошните обещания на Пекин и Токио за климатичен неутралитет могат да ограничат затоплянето до 2,1 градуса до края на века.

Climate Action Tracker предполага, че Мароко ще бъде единствената държава, която ще изпълни най-амбициозната цел в Парижкото споразумение за ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса по Целзий.

ЕС

2020: Основна година за климатичните действия

2020 г. е ключова за климатичните действия, като ЕС официално одобри обещанието си да стане „климатично неутрален“ до 2050 г. и планира да повиши целта си за намаляване на емисиите за 2030 г.

Китай, Япония, Южна Корея и Южна Африка последваха стъпките на ЕС, като обявиха свои цели за въглероден неутралитет. Все повече анализатори очакват, че САЩ ще се присъединят отново към Парижкото споразумение при президентството на Джо Байдън през 2021 г. Но въпреки че тези обещания са обнадеждаващи, предстои още много работа по отношение на реализацията.

Докладът не отчита последните промени в политиката в ЕС, но за да постигне съответните съкращения по отношение на емисиите до 2050 г., Европа ще трябва да ускори процеса, като увеличи съкращенията през 2030 г. до 65%.

Нулеви емисии

Постигането на нулеви емисии означава, че страните все още ще могат да генерират въглеродни емисии, стига те да се компенсират от естественото секвестиране в горите, почвите и океаните или чрез технологични методи, като улавяне и съхранение на въглерод.

В повечето случаи поглъщането на въглерод от горите намалява количеството емисии, но поради обезлесяването се увеличава продукцията на парникови газове.

През септември Европейската комисия (ЕК) обяви плановете си да включи секвестирането от земеделието, земеползването и горското стопанство за постигане на целта си за намаляване на емисиите до 2030 г., като тази идея беше защитена от Франс Тимерманс.