Какво се случва след края на жизнения цикъл на соларните панели?

През последните две десетилетия големите соларни паркове се превръщат във все по-често срещана гледка по света, пишат от Българската асоциация по рециклиране (БАР). Те са сочени като един от чистите начини за производство на енергия.

Какво обаче се случва след края на жизнения цикъл на соларните панели?

Оборудването на соларните паркове има дълъг живот - около 30 години. Това означава, че вече е време да се замислим за тяхното оползотворяване. Прогнозите в сектора са, че около 10 млн. тона отпадъци от соларни панели годишно ще бъдат генерирани глобално до 2050 година.

Повечето материали, използвани в конструкцията на тези модули, не са токсични. Някои са благородни метали, като сребро и телур. Типичният соларен панел е 76% тегловно стъкло, 10% полимер, 8% алуминий, 5% силиций и 1% мед.

В продуктите се използват и следи от сребро, калай и олово. Междувременно в тънкослойните модули панелът е направен от тънки филми от полупроводници, отложени върху стъкло, пластмаса или метал, осигуряващи гъвкавост за функционални приложения.

Дори и тези панели да попаднат на сметища, е малко вероятно те да окажат негативно влияние върху човешкото здраве директно, коментират експертите от БАР. Те визират и доклад на Международната агенция за енергетика (IEA), според който оловото в панелите възлиза на една десета от прага на ниво риск, определен от Агенцията за опазване на околната среда на САЩ.

Фотоволтаичните модули биха могли да представляват повече от 10% от глобалния тонаж на електронните отпадъци до 2050 г. Прогнозата е, че кумулативните глобални отпадъци от фотоволтаични панели до 2050 г. ще бъдат между 60 млн. и 78 млн. тона.

Китай, САЩ, Индия, Япония и Германия ще произведат най-голямо количество фотоволтаични отпадъци - общо към 50 млн. тона в следващите 30 години.

Използваните панели могат да имат стойност за препродажба, особено ако са на по-малко от 20 години. Препродаденото оборудване често се придвижва към собствениците на жилища, компаниите, търсещи резервни части, потребителите извън мрежата и купувачи, търсещи изгодната покупка.

Други панели се използват за осигуряване на безплатни слънчеви системи на маргинализираните общности в развиващите се страни.

Какви са реалностите за рециклиране на тези модули днес?

Разходите за рециклиране на този материал са твърде непосилни - днес просто няма достатъчно обем за постигане на икономии от мащаба. Редица предприятия обаче инвестират ресурси с убеждението, че иновациите могат да доведат до ефективност.

First Solar, американски производител на тънкослойни модули със съоръжение за рециклиране на място, например има програма за връщане, при която клиентите плащат за рециклиране на материали.

Според Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) най-малко 85-90% от теглото на слънчевия панел (по-специално алуминий и стъкло) могат лесно да бъдат рециклирани от традиционно съоръжение за рециклиране. Очакваните фотоволтаични отпадъци през 2030 година биха генерирали 60 млн. долара за възстановяване на суровини само в САЩ.

Тези прогнози не включват никакви разпоредби или стимули за потребителите, които биха могли да бъдат въведени в закон. Но предизвикателствата за рециклиране също предстоят.

Европейското законодателство за електронните отпадъци беше изменено през 2012 година, за да включи фотоволтаични модули. То задължава компаниите да събират и рециклират своите продукти, както и да гарантира финансовото бъдеще на управлението на фотоволтаични отпадъци.