Нещо изключително се случва в момента: дебат за инфлацията. Той бе предизвикан от законопроекта за фискални стимули в размер на 1,9 трилиона долара, който президентът Байдън и демократите възнамеряват да прокарат, пише Джоузеф Стърнбърг за Wall Street Journal.
Сумата е толкова огромна, че стряска дори политици ветерани с широки пръсти. „Има вероятност макроикономическите стимули в мащаб по-близък до нивата от Втората световна война, отколкото до нормалните нива на рецесия, да предизвикат инфлационен натиск, който не сме виждали от поколение“, предупреди Лари Самърс неотдавна.
Не се страхувайте. „Мога да ви кажа, че разполагаме с инструментите за справяне с този риск, ако той се материализира“, успокои наскоро министърът на финансите Джанет Йелън. Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл може да се предполага, че е съгласен. Той лобира от месеци за фискална експанзия в момент, в който Фед очаква рисковете за финансовата стабилност - основната тревога на Самърс за инфлацията - да бъдат само „умерени“.
Не подценявайте колко глупав е този дебат. Дори смекченото предупреждение на Самърс за инфлацията се основава на неговите изчисления за неща, които са непознаваеми.
С помощта на Бюджетната служба към Конгреса той започва с предположение за „потенциалния БВП“, който американската икономика би могла да постигне в измислен свят без глобална пандемия, преминава през предчувствие за действителния БВП, който Америка може да произведе по това време следващата година, и след това пресмята „разликата до потенциалния“, която се равнява на нивото на стимули, от което „се нуждае“ икономиката, за да покрие тази разлика. Това, че стимулите на Демократическата партия далеч надхвърлят тази оценка за разминаването на БВП поражда опасенията на Самърс от инфлация.
Това е банален метод за оценка на фискалната политика в уважаваната икономическа литература. Освен това е изцяло измислен, поради лесно забележими причини, ако прочетете отново предходния параграф. Но твърдението на Йелън-Пауъл, че стимулиращите разходи ще създадат „пълна заетост“ (друг безсмислен специализиран икономически термин) без инфлация, не е по-реално. То е просто по различно конструирано.
Междувременно инфлацията вече е тук.
„Инфлацията“ в академичния и институционален жаргон означава конкретно събитие: бързо нарастване на потребителските цени. Това е големият ужас, запомнен от стагфлацията през 70-те години и количките, пълни с банкноти във Ваймарска Германия през 20-те. В този контекст голямата загадка е, че неотдавнашните парични експанзии не предизвикаха инфлация на потребителските цени. Но това изкривено определение на проблема ни заслепява за целия останал инфлационен натиск, който е в ход.
22:41 | 13.09.22 г.