fallback

Британската икономика е в иновационна криза

Когато една държава изгуби тази си способност, тя започва да стагнира

18:04 | 06.03.21 г. 9
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

След глобалната финансова криза производителността в Обединеното кралство на практика е в стагнация. В стагниращо стопанство икономическата политика се превръща в игра с нулева сума: положението на едни може да се подобри само чрез влошаване това на други. Това е рецепта за конфликт. От съществено значение е да се генерира устойчив икономически растеж, пише Мартин Улф за Financial Times.

Спадът в ръста на производителността не е уникален за Великобритания. Всяка държава от клуба на богатите Г-7 отчете много по-нисък растеж на БВП на час между 2010 и 2019 г., отколкото между 1990 и 2000 г. Но спадът в Обединеното кралство беше най-голям - от 2,6% годишен темп до едва 0,4%. Единствената икономика от Г-7 с по-нисък ръст на производителността през последния период е Италия.

Обяснението е лесно: средната годишна брутна инвестиция във фиксиран капитал във Великобритания бе най-ниската в Г-7 между 2010 и 2018 г. - малко над 16 процента от брутния вътрешен продукт. Единствената държава от Г-7 с по-ниски средни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност пък отново беше Италия. Тъй като новите технологии са вградени в новото капиталово оборудване, такава ниска инвестиция почти гарантира нисък растеж на производителността.

Защо растежът на Обединеното кралство се забави до пълзене? Най-добрият анализ, който съм виждал за детерминантите на растежа, е на Дейвид Сайнсбъри (в Windows of Opportunity), бизнесмен, който беше министър на науката в правителството на Тони Блеър. Неговото гледище се корени във възгледите на по-ранни влиятелни мислители като Александър Хамилтън и Йозеф Шумпетер.

Както заявява Сейнсбъри, неокласическата икономика няма теория на растежа, тъй като няма теория за иновациите. Сейнсбъри обаче има своя теория: растежът е движен от иновативния бизнес. Това той нарича „динамика на способностите и пазарните възможности“. Има четири условия за успех: търсене на нови продукти и услуги; специфични за дейността технологични възможности; фирми, способни да използват тези възможности; и институции, готови да подкрепят тези фирми.

Тогава растежът е еволюционен процес, характеризиращ се с проби и грешки, несигурност, икономии от мащаба и обхвата, външни мрежови ефекти, временни монополи и кумулативно предимство. Историческият опит потвърждава, че растежът е надпревара към върха. Това означава да се използват нови възможности, които генерират трайни предимства в секторите с висока производителност и оттук високи заплати.

Тази перспектива позволява на Сейнсбъри да разбере защо някои държави са успели икономически, докато други - не, и не на последно място защо някога успешните страни могат да изостанат. Отговорът на последния въпрос е, че те са загубили в твърде много от новите сектори с големи иновации и висока производителност.

Ако разгледаме успешните истории за наваксващ растеж през последните два века - от Германия и САЩ до Япония, Южна Корея и Китай - никога не е ставало въпрос да се прави повече от същото, а за разработване на нови неща и особено за увеличаване капацитета за това. След като една икономика загуби тази си способност, тя започва да стагнира.

Сейнсбъри твърди, че има четири възможни стратегии за иновации: пазарът да решава; подпомагане предлагането на релевантни производствени фактори (наука и квалифицирани кадри); подкрепа за ключови индустрии и технологии; и избор на конкретни фирми/технологии/продукти. Според него правителствата трябва да правят второто и третото, но не и последното, което по-добре да бъде оставено на банкери или рискови капиталисти. Но правителствата могат и е нужно да финансират науката и развитието на научни и други умения и трябва да насърчават няколко широки индустрии и технологии.

Икономическата обосновка за подкрепата на иновациите е, че знанието е полуобществено благо. Това не е само теоретичен въпрос. На практика държавната подкрепа е изиграла централна роля в разработването на почти всички основни технологии на 20 и 21 век. Но правителствата играят централна роля, в по-широк план, в развитието на всички способности, за които Сайнсбъри говори. Това е така, защото почти всяка значима нова способност има аспект на обществено благо. Например, знанията, които развива даден бизнес се вграждат в хората, които могат да напуснат в посока конкурентен бизнес. Отново, разработването на нещо принципно ново често е едновременно скъпо и рисковано. Това също оправдава известна подкрепа.

Икономиката на Обединеното кралство е в иновационна криза, а оттук и в криза на растежа. Правителството трябва да помисли какво да направи по този въпрос. Защо например британският бизнес инвестира толкова малко? Защо Великобритания има относително слаба позиция във високотехнологичното производство? Кои индустрии и технологии предлагат най-добрите възможности за бъдещето? Как университетските изследвания да бъдат свързани с бизнеса? Страната изостава. На тези въпроси трябва да се отговори.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 07:52 | 14.09.22 г.
fallback