fallback

Задава ли се дългов махмурлук за опиянените от ниски лихви държави?

Опасенията за ръст на инфлацията поражда загриженост за способността на страните, теглили огромни заеми заради пандемията, да ги изплащат

08:45 | 14.03.21 г.

Отчаяни да спасят икономиките си от пълен срив, правителствата заемат безпрецедентни суми на фона на рекордно ниските лихви, за да подкрепят работниците и бизнеса по време на пандемията. Сега, с оглед на възстановяването, се очертава голям риск: лихвените плащания, пише CNN в свой анализ.

Насърчени от най-ниските лихви, правителствата са емитирали дълг за 16,3 трлн. долара през 2020  г. Очакванията са през тази година да заемат още 12,6 трлн. долара, според S&P Global Ratings.

Нарастват обаче опасенията, че евентуално експлозивно икономическо възстановяване през лятото може да генерира инфлация и да принуди централните банки да повишат лихвите по-рано от очакваното. Ако това се случи, разходите за обслужване на огромните държавни дългове ще скочат. Това ще изяде държавните средства, които иначе биха могли да бъдат похарчени за основни услуги или за възстановяване на отслабените икономики.

Американските законодатели одобриха в сряда огромен пакет стимули за 1,9 трлн. долара, който също може да окаже сериозен натиск върху Федералния резерв.

Много икономисти смятат, че заплахата от инфлация е преиграна. Политическите лидери обаче, притеснени, че ще трябва да правят трудни компромиси през следващите години, наблюдават внимателно ситуацията.

"Разходите за заеми са достъпни в момента, но лихвените проценти и инфлацията може да не останат ниски завинаги", предупреди британският финансов министър Риши Сунак, когато обяви бюджета на британското правителство по-рано този месец.

В очакване на инфлацията

Притесненията за нарастващите лихвени проценти са на фокус, тъй като инвеститорите продават държавни облигации. Доходността по референтите 10-годишни американски облигации наскоро се повиши над 1,6% - най-високо ниво от повече от година. Доходността по 10-годишните британски облигации скочи над 0,8% в края на миналия месец, рязко покачване от по-малко от 0,2%, колкото беше в началото на годината.

Ръстът се определя отчасти от нарастващото доверие относно следващата фаза на пандемията. Тъй като кампаниите за ваксинация позволяват на правителствата да премахнат някои ограничения, очаква се възстановяване на потреблението и на поне част от пътуванията. Това може да повиши цените, които централните банки се ангажираха да държат под контрол.

Централните банкери омаловажават тази заплаха. Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл коментира в изказване миналата седмица, че очаква инфлацията да се повиши с отварянето на икономиката, но че Фед ще прави разлика а между „еднократен скок на цените и продължаваща инфлация“. Това показва, че американската централна банка няма да бърза да промени курса. Председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард изпрати подобно послание.

S&P Global Ratings посочва инфлацията като основен фактор, който предизвиква загриженост, в доклад за държавния дълг. Компанията отбелязва, че евентуална инфлация "може да подтикне централните банки да увеличат лихвените проценти, частично обръщайки ползите от ниските разходи за обслужване на дълга".

"Големият скок на лихвените проценти би бил много скъп", казва Уго Паница, професор по международна икономика в Института за висше образование в Женева. "Централните банки ще бъдат изправени пред много, много сложни компромиси, ако инфлацията се повиши“, допълва експертът.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 12:12 | 11.09.22 г.
fallback