Боян Рашев: Идват ли на власт металите?

Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) публикува данните за новоинсталираните капацитети в бранша през изминалата 2020 година, коментира в пост във Facebook експертът Боян Рашев и посочва основните факти:

1. Огромен скок в инсталациите на нови мощности по света - 261 GW, което е 82% от общия ръст на новоинсталираните електроенергийни мощности;

2. Слънцето и вятърът водят с много голяма преднина, но през годината са завършени и доста проекти за големи водни централи, което е съществена промяна спрямо минали години. Всъщност ВЕЦ все още са с най-голям дял сред зелените централи в света - с дял от 46% от мощностите и от над 80% от произведения ток. Останалите източници (биомаса, геотермална, приливна и др.) са незначителни;

3. Почти всичко се случва в Азия и особено в Китай - 64% от новите мощности в света са изградени там. Особено внушителна е доминацията на Китай при водните централи и вятърната енергия;

4. Електромобилите (и зареждащи се хибриди) също отбелязаха паметна година с продажби от 3,24 милиона бройки (скок от 43% спрямо 2019 г.), заемайки 4,2% от световния пазар;

5. При тях големият мотор беше Европа, която отчете ръст от 137% на продажбите. Даже Китай остана втори по абсолютна стойност на продажбите и малък ръст (+12%), а САЩ практически не мръдна. Останалата част от света все още практически няма значение за електромобилите.

2020 г. ще се запомни и със силния тласък на инвестициите в индустриални батерии и проекти за водород с всякакви "цветове".

Всичко това изглежда доста странно на фона на факта, че преживяваме дълбока икономическа криза, която изключително силно потисна както потреблението на енергия, така и частните инвестиции в нови инсталации и ефективност, пише експертът.

Според него държавните политики и стимули се оказват единственият работещ двигател в икономиката. Горните данни отразяват точно тях в комбинация с активисткия натиск за "спасяване на планетата", който превзема и Wall Street.

Възраждането на икономическата активност в края на 2020 и началото на 2021 г. много бързо показа, че всичко това няма значимо дълготрайно въздействие върху потреблението на изкопаеми горива - въглищата и газът отново постигнаха рекорди, а петролът бавно, но неумолимо също се катери обратно към 100 млн. барела на ден.

По-интересно обаче е това, което се случва с металите. Индексът на Лондонската метална борса (LME), който отразява цените на основните 6 цветни метала (алуминия и медта имат най-голяма тежест), буквално излетя - от дъно през март 2020 г. вече гони рекордите от предходния суперцикъл през 2011 г.

Всички тези инсталации на възобновяеми източници, електромобили, зарядна инфраструктура и изграждане на електропреносна и разпределителна мрежа изискват толкова много метали - преди всичко стомана, алуминий, мед, но също и доста "нови" елементи като никел, литий и кобалт - че всички те се превърнаха в "горивото" на енергийния преход.

Колкото и неестествени - движени основно от политики, а не от автентично пазарно търсене - да са гореописаните процеси, те реално се случват и оказват невероятен натиск върху търсенето на метали. Това е страхотна възможност за минните компании, от която те ще се опитат максимално да се възползват. Обаче вече се сблъскват както с физическите ограничения на добива, така и с нежеланието на обществото да го приеме. 

"Тъй като познавам добре както енергийния, така и минния бизнес и въздействията им, мога да предположа, че природата няма да види много ползи от цялата работа. Напротив, по джунглите, тайгата, планините, пустините, тундрата се случва точно обратното - копане в невъобразим мащаб", категоричен е Рашев и допълва: "Но това няма значение - важното е, че богатият западняк живее с усещането, че "спасява планетата".

За него най-парадоксалното е, че "вездесъщите въглеродни емисии пак продължават да растат", защото металите сами няма как да придвижат, осветят, стоплят, камо ли пък да стопят и произведат каквото и да било. Затова изкопаемите горива си остават на власт - факт, който ще стане ясно видим, още когато излязат данните за първото тримесечие на 2021 г.

Но кой се интересува от реалността, когато търговията едновременно с отчаяние и утопии е толкова печеливша?