Театърът между Русия и Украйна може да се обърка

За държава, която твърди, че не иска да влиза във война, скорошната позиция на Русия към Украйна изглежда доста войнствена. Руски войски се събират и са направили военен лагер в югозападния регион Воронеж, близо до границата. Руската държавна телевизия подготвя руснаците да очакват украинска офанзива.

Наскоро външният министър на Русия Сергей Лавров предупреди, че подновената война в Украйна ще означава собствено унищожение на Украйна. Миналата седмица Дмитрий Козак, заместник-шеф на руската президентска администрация и ключов преговарящ за Украйна, повтори послание от 2014 г., че ако е необходимо, Москва ще се намеси, за да защити жителите на Донбас, пише в свой анализ за онлайн изданието Politico Сара Лейн, сътрудник в Royal United Services Institute (RUSI) в Киев.

Повечето наблюдатели казват, че това не означава непременно непосредствена инвазия, но фактът, че руските намерения са неясни, е притеснителен, коментира тя. Струпването на войски по границата, както и в анексирания Крим, дава на Русия възможности, ако тя пожелае напрежението да ескалира.

Руският президент Владимир Путин несъмнено иска да запази известна непредсказуемост и наличието на такива възможности е от решаващо значение за това, сега светът наблюдава. Въпреки че напълно „случайна“ война е малко вероятна, в резултат на това винаги съществува риск от грешни изчисления или свръхреакция.

С нарастването на напрежението мерките за изграждане на доверие, насочени към овладяване на ситуацията, се провалят. Преговорите под ръководството на ОССЕ в Минск отново спряха. Допълнителните мерки за прекратяване на огъня, договорени през юли 2020 г., които стабилизираха ситуацията за няколко месеца, се разпадат. Русия до голяма степен игнорира искането за разяснения относно военната си дейност на границата, което Украйна бе поискала съгласно Виенския документ.

Някои в Москва твърдят, че Украйна нагнетява напрежение, като се насочва към по-враждебен подход към Русия през последните няколко месеца. Това обаче е преувеличение. Украинският президент Владимир Зеленски всъщност е доста сдържан в реториката си относно Донбас и скорошната руска дейност.

Разбира се, неотдавнашното санкциониране на проруския олигарх и съюзник на Путин Виктор Медведчук и неговия съратник Тарас Козак несъмнено раздразни Кремъл, но Москва беше сравнително приглушена в публичния си отговор.

Украйна играе игри със собственото си обявяване на мерки за прекратяване на огъня, отклонявайки се от договорения език на процеса в Минск относно правилата за отвръщане на огъня, което не носи доверие. Киев в крайна сметка обаче се коригира. Трябва да се отбележи, че самата Русия също не е чужда на обструктивното поведение.

Някои посочват две наскоро одобрени украински стратегии като провокативни: стратегията за „деокупация“ и реинтеграция на Крим и наскоро одобрената военна стратегия. В двата документа Русия изрично се споменава като заплаха.

Въпреки провеждането на предизборна кампания за мир, Зеленски никога не е мълчал по отношение на необходимостта Русия да върне Крим на Украйна или по отношение на заплахата, която руската страна представлява за териториалната цялост на Украйна. Стратегията му за Крим се фокусира повече върху въпросите за правата на човека и правосъдието, а военната стратегия очертава реформа, свързана със стремежите за членство в НАТО.

Въпреки че членството в НАТО за Украйна е абсолютна червена линия за Русия, подобни украински стремежи не са нещо ново и следователно не са изненада - документите едва ли са призив за война. Все пак не може да се предположи как Москва може да тълкува нещата.

Москва е разочарована, че Зеленски не просто е изпълнил Минските споразумения. Кремъл призовава Украйна да предостави на подкрепяните от Русия т.нар. републики специални административни права, като същевременно ги реинтегрира в Украйна. Това би позволило на Русия на теория да има постоянно и значително влияние върху страната чрез отцепническите области, но Киев да плаща за тях вместо Москва.

Липсата на яснота относно намеренията и плана на играта на Русия, примесени с реторика, напомняща на 2014 г., означава, че напрежението нараства. Има тънка граница между възпирането и това, което се тълкува като обидно действие. Всички наблюдават какво може да направи Русия, без да я вълнува какъв ще бъде отговорът при ескалация на напрежението.

Въпреки че не е ясно какво ще спечели Москва от истинска ескалация на войната в Донбас, важно е също така да се помни, че Кремъл има свои собствени интереси. Всеки сценарий трябва да бъде разгледан, дори и тези, които може да не изглеждат вероятни.