Огромната грешка на Меркел и Макрон в политиката с Русия

Опитът на Ангела Меркел и Еманюел Макрон да организират нов подход за европейската политика към Русия показва как всъщност външната политика на ЕС не сработва. Дори двамата най-мощни в Европа политици не могат да принудят колегите си от Изтока да седнат на една маса с Владимир Путин.

Прибалтийските държави например смятат всеки сигнал за отслабване на напрежението към Русия за опасен. Те се опасяват от украинския сценарий - Русия да пренебрегне границите и да разпространява оръжие сред населението. Тази опасност може и да е реална. Не без основание войници на НАТО са в готовност в балтийските държави.

Но щом не е възможно да се постигне споразумение дори по въпроса за формата за преговорите с Русия, как би трябвало да сработи европейската външна политика, пита се в задачата? Как изобщо ЕС ще говори пред света в един глас, когато става въпрос за защита на своите интереси?

Със сигурност има примери, в които ЕС е глобално признат и успешен, що се отнася до външната политика. Той изигра важна роля в преговорите за ядрена сделка с Иран и работи усилено в Западните Балкани, за да предотврати ескалацията на напрежението между държавите и етническите групи.

Но това не е много. Що се отнася до Китай или Либия, интересите в ЕС са толкова различни, а готовността за сътрудничество е толкова ниска, че в крайна сметка всяка държава осъществява своя собствена политика. Фактът, че се карат открито помежду си на за Русия, е лош знак.

Меркел и Макрон биха могли да избегнат това с няколко телефонни обаждания. Вместо това след срещата на върха на ЕС Меркел се държеше така, сякаш е въпрос на време другите държавни и правителствени ръководители да бъдат убедени да се срещнат с Путин. А точно такова надменно отношение не улеснява постигането на споразумение.

Меркел не иска предложената среща да се разглежда като награда за Путин, но точно така се възприема предложението ѝ. През 2014 г. форматът на разговорите беше премахнат в отговор на анексирането на украинския полуостров Крим. Ако сега този диалог бъде възроден, това може да се разбира като сигнал, че ЕС иска да нормализира отношенията и че се е примирил с агресивните действия на Русия срещу Украйна.

Евродепутатите от собственото партийно семейство на Меркел също са ужасени от предложението, пише Handelsblatt. Мнозина от тях смятат, че трябва да се изчака и да се види колко опоненти ще допусне Путин на изборите през септември, преди да бъде канен за срещата на върха

Горчивото послание, което Меркел и Макрон изпратиха умишлено или по небрежност, може да се разбере и така: Евтиният газ от Русия е по-важен за Германия и Франция, отколкото защитата на малките страни от ЕС. А подобно послание не трябва да идва от срещата на върха на ЕС.

Защото само единството прави от ЕС глобална сила. А това важи и за отношенията Русия. Външната политика не бива да прави от време на време провокативни предложения и да чака реакциите. Когато бе станало ясно, че предложението на Меркел и Макрон ще предизвика размирици в самия ЕС, беше по-добре то да бъде погребано незабавно и Париж и Берлин да изтърпят застой в отношенията с Русия.

Добре е, че все повече решения в ЕС се вземат и срещу някакво малцинство, а не само с пълно единодушие. В противен случай съюзът няма да може да постигне напредък. Но пренебрегването на интересите за сигурността на членовете на ЕС не може да бъде отговорът на всичко това. Във външната политика единството е по-важно от скоростта.

Пример за това са преговорите на ЕС с Великобритания, където Брюксел говори с езика на единството. Това се дължи и на факта, че не става въпрос за традиционната външна политика, а преди всичко за търговските въпроси, за които Европейската комисия отдавна отговаря. В резултат на това единство преговарящите за ЕС имат силен гръб и могат да защитават интересите на ЕС. Това е пример за това как съюзът би могъл да действа в международен план.