Борсовите индекси трябва да са прозрачни

От многото промени, предизвикани от световната финансова криза през 2008 г., една от най-големите е масовото изместване на инвестиционните стратегии от активното управление към пасивни фондове, следващи индекси. По този начин индексите придобиха огромна сила, превръщайки се във фактор, насочващ потоци за трилиони долари, пише Financial Times в редакционен комантар.

Индекси като S&P, Dow Jones, FTSE, Russell и MSCI са страхотни брандове сами по себе си, като печелят рекордни приходи от начисляване на лицензионни такси на фондовете. Самият Financial Times наскоро отново влезе в бизнеса с индекси, чрез партньорство с Wilshire, десет години след като продаде своя дял във FTSE на Лондонската фондова борса. Nikkei, която притежава FT, съставя свой собствен индекс на компании, котирани на Токийската фондова борса.

Но един скандал, който поставя под въпрос почтеността на съставителя на един от най-често следваните индекси, има огромни последици за големите и малките инвеститори.

Работен документ, публикуван наскоро от Националното бюро за икономически изследвания в САЩ (NBER), установи, че компаниите, които са платили за кредитни рейтинги на S&P Global, е статистически по-вероятно да попаднат в индекса S&P 500, бенчмаркът за американските сини чипове, управляван от друго дъщерно дружество на S&P.

S&P твърди, че изследването, който не е било рецензирано, „има недостатъци“ и е подвеждащо относно правилата и методологията за включване в индекса. S&P също така настоява, че има строго разделение между бизнес поделенията й. Разбира се, някои от изводите на изследването може да изглеждат преувеличени, като се има предвид, че S&P е основен играч както в бизнеса с кредитни рейтинг, така и при индексите. Естествено е една компания да търси кредитен рейтинг, за да подпомогне усилията си за разширяване, които биха и помогнали да влезе в индекса.

Но обвиненията в конфликти и заплащане за участие в индекси са особено проблематични за S&P, чийто рейтингов бизнес беше накърнен от подобни твърдения по време на финансовата криза заедно с други големи кредитни агенции. S&P плати 1,4 млрд. долара глоба на американското правосъдно министерство през 2015 г., след като бе обвинена в завишаване на рейтингите на ипотечни деривати, за да спечели бизнес от конкурентите си в навечерието на кризата.

Твърденията за плащания срещу участие в индекси не биха имали влияние, ако индексите бяха базирани на формула. Макар да е добре известно, че S&P 500 не е индекс на 500-те акции с най-голяма пазарна капитализация в Америка - а на „водещи компании от водещи отрасли“ - това колко усмотрение е позволено в процеса на подбор е може би най-щекотливият проблем, който изследването на NBER подчертава, което сега трябва да бъде адресиран.

S&P твърди, че дискрецията му позволява да запази баланс между секторите, както и елементът на изненада, който не позволява на хедж фондовете да действат изпреварващо при включването на нов член в индекса. S&P посочва и случая с AIG, застрахователният гигант, спасен от правителството на САЩ през 2008 г. Компанията трябваше да напусне индекса, но S&P се аргументира, че запазването й предотвратява допълнителна пазарна паника.

S&P позволява по-субективна преценка от другите индекси. Изследването установява, че критериите й за включване обясняват само 62% от състава на водещия й индекс между 1980 и 2018 г. и само 3% от новите попълнения. Така много пари следват мнението на комитета й за това какво представлява „правилния“ състав на нейния индекс. Твърденията за вмешателство, било то от индустрията или от политиците, са почти неизбежни.

Прозрачността е ключова, тъй като въпросите за състава на индексите стават все по-актуални. Това ще важи особено в области с нарастващо значение, като ESG инвестирането (съблюдаващо екологичните, социалните и управленските фактори – бел. прев.) Но може да е невъзможно да се премахне напълно елементът на преценката. Ако е така, важно е доставчиците на индекси да не са дискреционно прозрачни, а прозрачно дискреционни.