Santander е бялата лястовица сред европейските банки в САЩ

Джейми Даймън наскоро беше в Лондон. Наред с другите приоритети главният изпълнителен директор на JPMorgan подкрепи последното разширяване на американския банков гигант - пускането на неговата марка за банкиране на дребно в Обединеното кралство чрез изцяло онлайн платформа, пише Патрик Дженкинс за Financial Times.

Големите глобални амбиции на JPMorgan рязко контрастират с намалените перспективи пред много европейски банки. През последните месеци списъкът с кредитори от целия континент, които се отказват от операции в САЩ, се разшири.

Миналата седмица стана ясно, че френската BNP се стреми да продаде базираната в Сан Франциско Bank of the West. Преди година испанската BBVA продаде американското си поделение на PNC. През лятото HSBC продаде по-голямата част от операциите си в САЩ на Citizens.

Самата Citizens беше собственост на RBS (сега NatWest) в продължение на почти 30 години, докато колапсът и спасяването на британската група не предизвикаха продажбата ù преди шест години.

Независимостта от чужд собственик, особено слаб такъв, се оказа освобождаваща. Със своя собствена борсова регистрация, Citizens, под ръководството на Брус Ван Сон (по-рано финансов директор на RBS), успя да привлече висококачествени банкери, които нямаше да помислят да работят за дъщерно дружество на британска група.

Отчасти става въпрос за възнаграждение. Заплащането, базирано на акции, се основава по-пряко на състоянието на бизнеса. Няма риск от загуба при разпределението на капитала от централата в Лондон или Единбург.

В същото време Citizens се ангажира с целенасочена експанзия - към търговско банкиране, сливания и придобивания, и основни услуги за инвестиционно банкиране. Като цяло тя доведе до възвръщаемост на материалния собствен капитал - еталон за рентабилност - от близо 14 процента при последния отчет, повече от двойно спрямо момента на отделянето от RBS и недалеч от 18-те процента на JPMorgan.

Състоянието на американските операции под европейска собственост не бе толкова вдъхновяващо. Много чуждестранни банки бяха привлечени от размера на американския пазар и маржовете на печалба, които обикновено са по-големи, отколкото у дома, да не говорим за икономика, която изглеждаше в по-добро състояние години наред.

Но никоя европейска група не успя да постигне мащаба, необходим за изграждането на надежден бизнес, който да се конкурира с национални играчи като JPMorgan или Bank of America. Появата на финтех допринесе за конкурентното предизвикателство. Разходите за спазване на регулаторните изисквания - далеч по-високи след 2008 г. - междувременно се оказаха непропорционално обременяващи за по-малките групи.

Нетният резултат? Европейските банки се представят по-слабо, привличайки второстепенни служители, второстепенни клиенти и това, което бивш банков шеф нарича „сериозен проблем с негативния избор“ по отношение на стратегията.

За един европейски кредитор това е почти част от стратегията. Бизнесът на испанската банка Santander с второкласни автокредити, Scusa, нарасна драстично през последните години, привличайки клиенти, отхвърлени от масовите банки. Допълнителен тласък дойде благодарение на непредвидените парични помощи, раздадени като част от американската пандемична програма, която накара милиони семейства да се впуснат в харчове за предмети, включително автомобили.

Операциите на Santander в САЩ тихомълком изпревариха тези в Испания, Бразилия и Обединеното кралство, за да се превърнат в най-печелившите ù с 2,8 милиарда евро печалба преди данъци спрямо 11,4 милиарда евро за цялата група през първите девет месеца на годината. Към момента испанската банка изглежда като значително изключение от по-широката европейска тенденция на провал и оттегляне, като вместо това има планове за по-нататъшно разширяване.

Някои съперници твърдят, че назряват проблеми. В пика на дълговия цикъл има опасност дефолтите, особено сред второкласните кредитополучатели, да скочат. Ипотечната криза от 2007-2008 г. показа потенциалните опасности в тази област. Миналата година Santander беше принудена да сключи споразумение за 550 милиона долара с американските власти, след като беше обвинена в агресивни практики за отпускане на заеми, въпреки че настоящото ръководство посочва извършените реформи.

Друга критика, отправена към операциите на Santander в САЩ, е, че те са мешавица от множество единици: в допълнение към подразделенията за потребителските кредити и инвестиционно банкиране, групата притежава компания за управление на богатство в Маями и такава за банкиране на дребно с ниска печалба в Бостън.

Синергията обаче би трябвало да бъде засилена през следващите месеци: планът за изкупуване на листнатия 20-процентен миноритарен дял от бостънската банка ще позволи депозитите да се „рециклират” свободно, за да се подкрепи бизнесът с автомобилни заеми. Ана Ботин, целеустременият председател на Santander, започва кариерата си като банкер в JPMorgan. Дали в дългосрочен план тя наистина може да се разграничи от порочното представяне на европейските банки в САЩ и да имитира поне малко успеха на Джейми Даймън, е открит въпрос.