Инвестирането в инвеститори се оказа лоша стратегия в Европа тази година

Както Лев Толстой ни учи в началото на „Ана Каренина”: „Всички щастливи семейства си приличат; всяко нещастно семейство е нещастно по своему.” Това е урок, който затвърждават инвеститорите в европейските компании за управление на активи, чиито вложения за съжаление пропуснаха печалбите на по-широкия пазар на акции тази година, пише Марк Гилбърт за Bloomberg.

Средата за индустрията за управление на активи продължава да бъде меко казано предизвикателна, с натиск за намаляване на таксите, предпочитания на инвеститорите към евтини продукти за проследяване на индекси и скъпа надпревара за най-новите технологии. Но най-големите изоставащи сред паричните мениджъри в Европа се представиха по-слабо по специфични причини.

Ashmore Group е може би най-отличителният член на групата, като се има предвид фокусът ѝ върху развиващите се пазари със силен уклон към активи с фиксиран доход. Акциите ѝ поевтиняват с една трета тази година; през третото тримесечие нетните изходящи потоци от 1 милиард долара се комбинираха с пазарни загуби от 2,1 милиарда долара, за да изтрият повече от 3,3% от активите ѝ под управление, намалявайки сумата до 91,3 милиарда долара.

Тези загуби вероятно са се увеличили на фона на погрешен залог върху China Evergrande Group. До средата на годината Ashmore притежаваше най-малко 400 милиона долара облигации, издадени от китайския строителен предприемач, чиято цена падна, тъй като компанията пропусна лихвени плащания. До края на септември Ashmore добави още 100 милиона долара към своите инвестиции в Evergrande, съобщи Bloomberg News на 29 ноември. Облигациите на Evergrande, деноминирани долари, удължиха тазгодишния си спад.

Bloomberg съобщава, че Evergrande планира да преструктурира всички свои дългове, включително офшорните и непублични задължения. Само на притежателите на доларови облигации тя дължи повече от 19 милиарда долара. Ashmore може да понесе тежки загуби от инвестициите си, особено след като сътресенията при Evergrande заразиха целия китайски пазар на офшорни облигации, водейки до по-висока доходност и по-ниски цени.

Междувременно проблемите, които понижиха цената на акциите на Abrdn със 17% тази година, са по-дълбоко вкоренени от тези, които засягат Ashmore. Сливането, което създаде фирмата през 2017 г., не успя да спре изходящите потоци, като активите под управление в средата на годината спаднаха до 532 милиарда паунда (702 милиарда долара).

Упражнението по ребрандиране, което промени името на компанията от Standard Life Aberdeen, беше широко осмивано. По-рано този месец Abrdn се съгласи да похарчи 1,5 милиарда паунда за закупуване на инвестиционната платформа Interactive Investor, добавяйки 400 000 клиенти с 55 милиарда паунда инвестиции.

Анализаторите на Morgan Stanley посочиха, че покупната цена възлиза на 43 пъти печалбата за 2020 г., което е почти двойно повече от нивото, на което се търгува пазарният лидер Hargreaves Landsdown. Малко повече от година, откакто пое поста на главен изпълнителен директор на Abrdn, Стивън Бърд може да е надплатил от нетърпение да разшири бизнеса на фирмата за управление на лични богатства.

За DWS Group пък усилията ѝ да доминира в нарастващия бизнес с екологични, социални и управленски фондове дадоха откат. Комисията за ценни книжа и борси на САЩ (SEC) и германският регулатор BaFin я разследват, след като Дезире Фикслър, която беше уволнена като главен директор по устойчивото развитие на фирмата през март, заяви, че компанията е надценила екологичните характеристики на своите продукти в годишния си отчет.

DWS се представя по-зле от по-големия си френски конкурент Amundi SA, след като излезе новината за разследването. Епизодът илюстрира натиска, на който са подложени мениджърите на активи, за да се види, че правят добро - или поне не причиняват вреда - в управлението на парите на клиентите. И макар DWS в момента да е в светлината на прожекторите, конкурентите му също вероятно ще открият, че техните оферти се следят все по-внимателно.

Понеже 2022 г. се очертава да е с много по-опасна инвестиционна среда от предишни години, тъй като централните банки се чудят как да реагират на ускоряващата се инфлация и прекомерните оценки на фондовия пазар, тези специфични рискове могат да отстъпят място на по-труден сценарий за управителите на фондове.

Ако инвестирането в инвеститори беше лоша стратегия през 2021 г., то може да е още по-лошо решение следващата година.