Горещият прилив на световен растеж генерира шеметни заглавия. Индия е напът да се превърне в „най-бързо растящата голяма икономика в света“, а Франция отчита своя „най-силен растеж от 52 години“. Американският президент Джо Байдън цитира последните тримесечни данни за растежа като доказателство, че икономиката на САЩ расте „по-бързо от китайската“ за първи път от две десетилетия и „най-накрая изгражда американското стопанство за 21-ви век“.
Уви, 2021 г. изглеждаше така добре само защото толкова много икономики се свиха рязко в предходната година. Този отскок не казва нищо за 21-ви век. Въпросът е колко бързо могат да растат икономиките след пандемията, след като веднъж базовите ефекти избледнеят и стимулите намалеят. Тенденциите в демографията и производителността предполагат, че световната икономика вероятно ще расте дори по-бавно през 20-те години, отколкото през предишното десетилетие, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International.
Историята показва защо. След Втората световна война бейби бумът почти удвои растежа на населението по света с до 2 процента, исторически връх. Ръстът на производителността се утрои до около 2 процента, стимулиран от новите технологии и огромния инвестиционен бум. С повече работници, произвеждащи повече, ръстът на световния брутен вътрешен продукт се удвои до безпрецедентно ниво, близо до 4 процента. Следвоенното чудо беше в разгара си през 50-те години на миналия век.
През 80-те години на миналия век обаче се появиха пукнатини. Ръстът на населението намаля, след като раждаемостта се понижи. Растежът на производителността започна да се забавя поради редица трескаво обсъждани причини. Но се появиха нови сили, за да поддържат ерата на чудния растеж жива.
Първо, дългов бум. С инфлацията под контрол, централните банки можеха да намалят лихвените проценти до рекордно ниски нива, докато финансовата либерализация позволи много повече кредитиране и заемане. Второ, новият консенсус за свободния пазар отвори границите за търговия, пари, работници, а по-късно и данни. Подкрепен от дълга и глобализацията, световният БВП продължи да расте с близо 4 процента.
Финансовата криза от 2008 г. отбеляза голям обрат. Потоците от търговия и хора се забавиха; паричните потоци се сринаха. Само потоците от данни продължаваха да нарастват. Опарени от кризата, много домакинства в развития свят намалиха дълга си. Въпреки че общият дълг продължи да набъбва, движен от правителства и корпорации, той го правеше с по-бавни темпове, осигурявайки по-слаб тласък на растежа.
Световният ръст на производителността спадна до 1%, въпреки че спестяващата труд цифрова технология продължи да се разпространява. С предвидимо закъснение намаляващата раждаемост започна да потиска растежа на работещото население (на възраст от 16 до 64 години), който спадна от 1,5% на около 1%.
Ето защо световната икономика нарастваше с едва 2,5% годишно през 2010-те – най-бавният десетилетен темп в следвоенната история. Четирите фактора, започващи на английски с „D“ – понижаване растежа на населението, намаляваща производителност, деглобализация и дълг – тежат върху растежа. Пандемията само ги усили.
COVID предизвика спад в раждаемостта и миграцията и предизвика вълна от пенсиониране и напускане на работни места, което увеличава натиска от намаляването ръста на населението върху растежа. Въпреки че производителността обикновено нараства в началото на възстановяването, този път тя продължи да е слаба в много икономики. Големите сили - от САЩ до Китай - се обръщат все повече навътре, давайки приоритет на „самодостатъчността“ пред глобализацията.
Тъй като правителствата харчеха сериозно заради блокадите, нивата на дълга достигнаха нови върхове. Но сега, когато лихвените проценти се покачват, заемателите от всякакъв вид няма да са склонни да поемат повече дълг, за да стимулират растежа. Задълбочаващото се въздействие на четирите D предполага, че тенденцията към по-бавен растеж ще продължи.
Никоя страна не е остров, изолиран от тези глобални тенденции. Всички трябва да преосмислят колко бързо могат да растат в новата ера. Страните с високи доходи като САЩ, които все още се стремят към 3% годишен растеж, трябва да са щастливи, ако достигнат 2% през това десетилетие. Държавите с по-ниски доходи, като Индия, трябва да снижат своя еталон за успех от 7 процента на около 5 процента.
Картината се усложнява от завръщането на инфлацията, която е движена от временен недостиг на доставки и силни икономически стимули, но вероятно ще бъде поддържана от свиването на работната сила и нарастващите заплати. Заради връщането на инфлацията политиците вече няма да се чувстват овластени да поддържат растежа жив с постоянни дози от стимули. Инвеститорите, които свикнаха централните банки да подкрепят пазарите при първите признаци на проблеми, ще трябва да се отбият от удобството на постоянната държавна подкрепа.
Вместо да превъзнасяме временния скок при данните за растежа, време е да признаем, че светът след пандемията, оформен от четирите D, вероятно ще доведе до още по-бавен растеж и по-висока инфлация.
04:50 | 14.09.22 г.