fallback

Монетарните власти погрешно повярваха в плоската крива на Филипс

Възгледът беше, че инфлацията е мъртва и има малко рискове от поддържането на икономика под високо налягане

16:24 | 27.06.22 г.
Автор - снимка
Създател

Преди година инфлацията изглеждаше под контрол, пише Крис Джайлс за Financial Times. Данните показваха годишни покачвания на потребителските цени от 2% в еврозоната и 2,1% в Обединеното кралство през май 2021 г. 5-процентната инфлация в САЩ бе по-висока от нормалното, но Федералният резерв отхвърли опасенията, като заяви, че тя отразява „преходни фактори“, като председателят му Джей Пауъл изтъкна цените на дървения материал и употребяваните автомобили, които бяха временно високи, както и тези на авиокомпаниите и хотелите, които се връщаха към нормалното.

Това, което се случи оттогава, изненада всички централни банки във всички основни развити икономики. Последните публикувани числа за инфлацията възлизат на 8,6% в САЩ, 8,1% в еврозоната и 9,1% в Обединеното кралство. Вместо да продължават да обвиняват неща извън техния контрол, сега централните банкери предприемат действия.

Ето защо трябва да използваме този момент, за да направим равносметка. Какви бяха грешките, допуснати в мисленето през изминалата година? И какво означава това за политиките и икономическите перспективи?

По същество ние открихме отново, че ресурсните ограничения са реални и имат значение. При безработица на десетилетни дъна в Северна Америка и Европа имаше по-малко възможности, отколкото след световната финансова криза, за домакинствата, правителствата или компаниите да увеличат разходите, без да генерират значителен инфлационен натиск. Понякога, разбира се, ограниченията на ресурсите са причинени и от проблемите във веригата на доставки, но така или иначе те представляват превишение на търсенето над предлагането и са инфлационни.

Вместо да се съсредоточат строго върху ограниченията, политиците и централните банкери поставиха твърде голям акцент върху данните след глобалната финансова криза от 2008-2009 г., показващи, че промените в безработицата имат слабо влияние върху заплатите или цените. Инфлацията беше ниска и стабилна както когато безработицата беше висока, така и когато тя бе спаднала. Властите погрешно разтълкуваха тази „плоска крива на Филипс“ (връзка, в случая липса на такава, между безработицата и инфлацията – бел. прев.) като даденост и това доведе до успокоение. Възгледът беше, че инфлацията е мъртва и има малко рискове от поддържането на икономика под високо налягане. Сега знаем, че това беше опасно погрешно.

Централните банкери носят особена отговорност в тази сбъркана история. През последните две десетилетия те убедиха себе си, че обществеността ги смята за толкова прекрасни контрольори на цените, че могат да се отпуснат. Според тях никоя компания не би се стремила да тласка цените нагоре и нито един работник да търси индексиране на заплатата, защото знаеха, че инфлацията ще бъде победена от централната банка.

Те вярваха, че доверието в тях е твърдо като скала, така че ниската и стабилна инфлация е самоизпълняващо се пророчество. Тази теория се провали и сега те се борят да си възвърнат общественото доверие. Не е изненадващо, например, че нетното удовлетворение от управлението на инфлацията от страна на Английската централна банка (АЦБ) спадна до най-ниското си ниво в историята.

Резултат от тези аналитични неуспехи и самодоволството са скорошните бързи покачвания на лихвените проценти, предназначени да покажат, че централните банки са сериозни в усилията си за овладяване на инфлацията. Но това само ни води до следващия проблем. Всички основни модели, използвани за управление на инфлацията, бяха калибрирани по време на период на ценова стабилност и ни казват много малко за това докъде да се затяга паричната политика, когато контролът е изгубен.

Част от нарастването на инфлацията все пак е преходна, но икономиките ще трябва да изпуснат парата, без никой да знае точно колко натиск да приложи. Това означава, че опасностите от прекомерно затягане на монетарната политика са толкова големи, колкото да се продължи да се прави твърде малко, твърде късно.

В такъв труден свят никой не трябва да изключва рецесия през следващата година. Фед вероятно е прав да повишава сериозно лихвите, но истината е, че ние наистина не знаем всичко.

По-нататъшни грешки в паричната политика са много вероятни и трябва да очакваме обрат в политиката, докато централните банки се опитват да намерят правилния отговор на проблем, който не са смятали, че може да се случи.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 04:21 | 14.09.22 г.
fallback