Италия преди предизборната кампания - страна в политическа неизвестност

Когато италианският премиер Марио Драги става от стола си в Сената, той не споменава партията, която току-що вкара правителството му в миникриза. Драги говори в парламента за пътуването си до Киев, подкрепата за Украйна и алтернативните източници на газ.

Точно до министър-председателя седи Луиджи Ди Майо, министърът на външните работи на Италия, който този вторник все още е част от Движение „Пет звезди", но е напът да сформира собствена парламентарна група, анализира германският Handelsblatt.

Лявата партия, която досега беше най-силната сила в широката коалиция на Драги, се раздели на два лагера след началото на войната в Украйна: от една страна, поддръжници на курса на Драги и Ди Майо за безусловна помощ на Киев, дори с тежки оръжия. От другата страна е проруското крило, което все по-силно критикува НАТО и собственото си правителство.

"Insieme per il futuro" - "Заедно за бъдещето", е името на новата отцепническа група, към която през седмицата вече се присъединиха повече от 60 депутати. Бъдещето на Италия обаче остава несигурно.

Вътрешнопартийният спор може да е само предвестник на предстоящите месеци, когато страната ще се впусне в предизборна кампания: Нов парламент ще бъде избран през пролетта на 2023 г.

Все още е напълно неясно как ще изглежда съотношението на силите и дали Драги, гарант за безпрецедентното възстановяване на Италия след коронакризата през последната година и половина, ще може да се задържи като министър-председател.

Първо възстановяване, а след това връщане към кризисен режим

През февруари 2021 г. Драги пое управлението на третата по големина икономика в режим на криза. Той ускори кампанията за ваксиниране срещу коронавируса и преработи многомилиардния правителствен план за фонда за възстановяване на ЕС.

След силен икономически спад Италия се възстанови също толкова силно: през 2021 г. икономиката нарасна с 6,6%, а равнището на заетост се повиши до рекордно високо ниво. Драги всъщност искаше да използва остатъка от мандата си, за да се заеме с просрочени реформи, например в публичната администрация или съдебната система.

Но след това дойде войната в Украйна. А с това и връщането към кризисния режим. Драги е притискан от инфлацията (6,6%) и растящите цени на енергоизточниците и вече се наложи да стартира пакети за облекчения на стойност милиарди евро за гражданите и компаниите.

Към това се добавят и опасенията от нова рецесия. Преди войната прогнозите все още звучаха много оптимистично: икономиката трябваше да нарасне с 4,6% през тази година. Междувременно тази цифра беше коригирана на 2,8%.

Това дори не включва евентуално спиране на доставките на газ от Русия, които са толкова важни за Италия. Страната генерира почти една четвърт от дълга в еврозоната - около 2,7 трилиона евро.

Това е нова рекордно висока стойност, предизвикан от пандемията. Нивото на дълга се е повишило до над 150% от икономическото производство - преди коронавируса този показател е бил около 134%.

Само Гърция е в по-лошо положение в еврозоната. Връщането към нивото отпреди пандемията вероятно ще отнеме време до края на десетилетието. Или дори по-дълго. Защото последните съобщения на Европейската централна банка (ЕЦБ) за лихвените проценти гарантират, че планината от дългове на Италия ще се свива още по-бавно от предвиденото.

Преразглеждане на прогнозата за растежа

Тази седмица инвестиционната банка JP Morgan също преразгледа прогнозата си за растежа през следващата година. Докато преди американците очакваха БВП да нарасне с 2,4%, сега прогнозата е само за 1,7%.

Въпреки това, с уговорки: прогнозата е валидна само „ако няма допълнителен шок, като например прекъсване на доставките на газ", пише икономистът Марко Протопапа. Съотношението на държавния дълг ще продължи да намалява – „но много бавно".

Спредът, т.е. премията за доходност на германските спрямо италианските държавни облигации, се е увеличил с почти 100 базисни пункта от края на април. По този начин разходите за финансиране на дълговото бреме се увеличиха значително. Това обаче няма да доведе до нова финансова криза в страната, тъй като Италия използва фазата на ниски лихви през последните години, за да се рефинансира в дългосрочен план.

Анализаторската компания Protopapa предполага, че средните разходи за финансиране на седемгодишните държавни облигации ще се стабилизират на около 2,7%, а тези за десетгодишните облигации - на около 3,1%. Това е значително под стойностите, които все още се дължаха по време на еврокризата.

Освен това съотношението на собствения капитал на италианските банки се е подобрило значително оттогава насам, а делът на лошите кредити също е намалял. Protopapa обаче вижда и политически рискове: разразилата се предизборна кампания може да „отслаби резултатите от растежа в началото на годината и да натежи върху разходите за финансиране".

Лоренцо Кодоньо, преподавател в LSE в Лондон, е на подобно мнение. За него „меденият месец на правителството на Драги приключи". Предстоящите избори могат да „предизвикат шокови вълни в цяла Европа". След лятото Италия ще бъде в предизборно настроение - и финансовите пазари ще стават все по-неспокойни.

Така че следващите месеци може да се окажат неудобни за Марио Драги. Също и в парламента: след разцеплението движение "Пет звезди" вече не е най-голямата управляваща партия, а дясната „Лега“. Нейният лидер Матео Салвини почти не пропуска възможност да критикува кабинета на Драги.

Възможно е дори след изборите „Лега" да сформира десен правителствен съюз заедно с „Братята на Италия". Постфашистите, които в момента са единствената голяма опозиционна сила, са на първо място в последните предизборни проучвания.