Новите надежди на Европа за спасяването на планетата

Биогоривата отстъпват за сметка на мерките за по-голяма енергийна ефикасност в плана на ЕС за борба с климатичните промени, който трябва да бъде приет като закон, пише Ройтерс.

Миналата година лидерите на страните от ЕС приеха цели за намаляване на вредните емисии и увеличаване на енергията от алтернативни източници. В решението им се включваше до 2020 г. 10 на сто от горивата за транспорт да са произведени от енергийни култури и биомаса, припомня Ройтерс.

При растящите цени на храните в световен мащаб обаче, които се приписват отчасти на превземането на обработваемата земя от производители на енергийни култури, биогоривата вече не са толкова популярни.

„Това, което се приветстваше като чудотворно решение преди 18 месеца, сега се проклина“, коментира френският министър на екологията Жан-Луи Борло след разговори по въпроса с колегите му от ЕС този месец.

Сега министрите на екологията от Общността вече смятат, че най-добрата възможност за бързо спечелване на битката с глобалното затопляне е спестяването на енергия.

„Новата Голяма надежда“ за спасяването на планетата са строителството на по-енергийно ефективно сгради, производството на техника, която използва по-малко електричество, въвеждането на енергоспестяващо осветление в домовете, офисите и по улиците.

В резултат на тази промяна в мисленето индикативната цел, приета през март 2007 г., за намаляване на потреблението на енергия в ЕС с 20 на сто до 2020 г. спрямо сегашните нива, може да стане задължителна.

Тъй като и двамата кандидати за президент на САЩ обещават да се присъединят към стремежите за намаляване на вредните емисии, расте натискът върху ЕС да изпълни обещанията си, като приеме законодателството относно климатичните промени до март 2009 г. Това обаче означава, че правителствата на ЕС трябва да постигнат политическо съгласие относно мерките до декември, което е сериозно предизвикателство, коментира Ройтерс.

Промененото мнение относно биогоривата не е единственият проблем пред ЕС. Индустриите, които използват много енергия, се бунтуват срещу плана да купуват на търг квоти за вредни емисии, докато конкурентите им от другите части на света може да не са изправени пред такива ограничения.

Страните от Централна и Източна Европа, т.нар. нови страни членки, пък се противопоставят на плановете електроенергийният им сектор, който е силно зависим от изкопаеми горива или от внос на петрол и газ от Русия, да плаща изцяло за разрешителните за вредни емисии от 2012 г.

Полша например твърди, че това ще доведе до ръст на цените на тока за домакинствата с около 70 на сто (цифра, която Брюксел оспорва).

Предлаганото от Борло решение на този проблем е част от очакваните приходи в размер на 55 млрд. евро от търговия с емисии да се използват от новите страни членки за подобряване на енергийната ефективност и „изчистване“ на електроенергийния им сектор.

Някои стари страни членки като Великобритания, Швеция и Холандия обаче смятат, че парите трябва да отиват в държавната хазна и се противопоставят на разпределението им сред по-бедните страни от Общността, които получават и щедри помощи по регионалните програми на ЕС.