Ще пуснат ли централните банки призрака на дефлацията?

В разгара на финансовата криза се задава една нова опасност: дефлацията, пише Bloomberg.

Падащите цени на имотите и на суровините, както и затегнатите условия по кредитите създават предпоставки за един продължителен период на понижаване на цените като цяло. Докато инфлацията все още е заплаха за централните банки на много страни само няколко месеца след силното поскъпване на петрола и храните, спасителните планове и мерки за стимулиране на икономиката са изправени пред риска от неуспех и съответно има опасност от прехвърляне на спада на цените върху цялата икономика.

„Призракът на дефлацията може да бъде измъкнат от гардероба отново в идващите месеци, смята Йорг Крамер, главен икономист в Commerzbank AG в Лондон.

Вероятността за глобална рецесия предизвиква спомени за десетгодишната борба на Япония с дефлацията през 90-те години на миналия век. Председателите на Европейската и Английската централна банка Жан-Клод Трише и Марвин Кинг може да се принудени да последват примера на Фед и да намалят лихвите.

Сценарият с дефлация вероятно ще се развие така: банките по света ще намалят още кредитирането, което ще „задуши“ растежа. Това ще доведе до още по-голям спад на цените на жилищата, от което ще се натрупат още загуби за банките и те съответно ще затегнат още повече кредитите. За бизнеса ще стане почти невъзможно да увеличава цените.

„Ще се навлезе в порочен дефлационен кръг“, смята Тони Тан от фонда Government of Singapore Investment Corp.

„Определено сме по-загрижени за дефлацията, отколкото за инфлацията“, коментира Дейвид Оуен, икономист към Dresdner Kleinwort Group Ltd. В Лондон. „Централните банкери трябва да понижат лихвите и да ги задържат на тези нива за известно време“, заявява той.

Миналата седмица Трише заяви, че ЕЦБ е обмисляла понижаване на лихвата, а 46 от 61 анкетирани от Bloomberg News икономисти очакват Английската централна банка да намали лихвите си поне с четвърт процентен пункт на 9 октомври от сегашните 5 на сто.

Фед вече отговори веднъж през това десетилетие на заплахата от дефлация. Когато инфлацията наближаваше 1% през 2003 г. тогавашният председател на Фед Алън Грийнспан намали лихвата до 45-годишен минимум от 1% и я задържа на това ниво за една година. Според критиците му това действие е подпомогнало бума на пазарите на недвижими имоти и кредити, които сега са в криза.

Този път обаче кризата се състои в една все по-неадекватна банкова система, която може да не е способна да продължи да отпуска кредити, които пък съответно „смазват“ икономическата машина.

Не всички икономисти обаче са толкова песимистично настроени. Според Йорг Крамер е по-вероятно забавяне на инфлацията, отколкото дефлация.