Молдова - новата дестинация на китайската външна политика

Китай проявява нарастващ интерес към бившата съветска република Молдова, която е по-бедна дори от много от африканските държави.

През миналия юли Китай подписа меморандум за отпускане на 1 млрд. долара на Молдова, сума, равняваща се на една десета от брутния вътрешен продукт на страната. Кредитът навярно е най-големият и лесно получен кредит, отпуснат на страната откъдето и да било, пише в анализ на Ройтерс.

След смяната на правителството на Молдова все още се водят преговори част от средствата, отпуснати като заем, да бъдат насочени към строителство и инфраструктурни проекти. Друга част ще бъде използване за създаване на високотехнологична индустрия, посочват от правителството.

Попитани за причините за инвестиционния интерес, експертите се замислят.

„Истина е, че китайските износители искат да диверсифицират направленията на износа си. Бих помислил, че те биха избрали далеч по-традиционни места, тъй като Молдова не разполага с необходимата инфраструктура. Тя всъщност не притежава каквото и да било в големи количества“, посочва Дънкан Инс-Кер от EIU.

Икономическата криза помете Молдова, която зависи много от парите, изкарани от молдовците в чужбина – те формират около една трета от брутния вътрешен продукт на страната. Това е третото по големина съотношение от всички страни в света.

През последната година молдовските работници са изпратили с около 30% по-малко пари към страната си в сравнение с 2008 година, показват данни на централната банка.

Най-важното, което Китай може да купи с този заем, е влиянието, се казва в материала. „Китай прилага нов тип външна политика“, смята Лилит Геворджиян от Global Insight и допълва, че страната се опитва да извлече „полза от статута си на изгряваща суперсила“.

През миналия юни Китай се съгласи да инвестира повече от 1 млрд. долара в изграждането на електроцентрали и пътища в Таджикистан. През март китайската централна банка се съгласи на тригодишен валутен суап на стойност 20 млрд. юана (2,93 млрд. долара) с друга бивша съветска република – Беларус.

„Разширявайки влиянието си в бивши съветски републики, Китай си осигурява предимство при преговори с Москва“, казва Инес-Кер от EIU.

Китай се нуждае от предимство при преговори с Русия във връзка с договарянето за доставката на газ и петрол. Русия доставя около 8% от общия внос на суров петрол в Китай, а Газпром е в напреднали преговори за доставка на газ.

„От десетилетия Русия има напрегнати отношения с могъщия си съсед, но сега силният човек в Москва (Владимир Путин) е решил да остави трудностите настрани и да потърси по-тясно икономическо сътрудничество.

За Китай заемът не е лишен от търговски смисъл, като това е начин да се работи и със съседните на Европейския съюз страни.

„Има съвпадане на интересите на китайския износ с производствената база на Молдова", коментира Франклин Стийвс, политически съветник в Европейската банка за възстановяване и развитие.

Китайските интереси са насочени към земеделието, виното и текстила. Износът на стоки за ЕС от Молдова ще намали транспортните разходи на Китай значително.

„Текстилният сектор е област, в която Молдова е конкурентоспособна на европейския и регионалния пазар. Китайските инвеститори са основни играчи в текстилния сектор в световен мащаб“, посочва Стийвс.

Относително ниските заплати в Молдова вече са привлекли няколко текстилни фабрики от Европа, допълва той.

Бедността в Молдова, слабото управление и конфликтът в Приднестровието, който на практика означава, че правителството не може да упражнява контрол върху тази територия, ограничават значително шансовете на страната да се присъедини към ЕС.

Към момента страната е част от програмата на ЕС за партньорство с Източна Европа и е получила одобрение да получи до 210 млн. евро за периода 2007-2010 година, като те трябва да бъдат използвани за налагане на демокрация и осъществяване на реформи.

Това показва, че заемът от Китай далеч превъзхожда парите, които могат да дойдат от Брюксел или от друго място.

Преди да стане министър-председател на Молдова Влад Филат посочи, че очаква да получи 2 млрд. долара от Запада – 1,5 млрд. долара от международни финансови институции и 500 млн. долара от САЩ. До момента те не са привлечени.

Страната е получила около 93 млн. долара от обещаните 574 млн. долара от Международния валутен фонд по програма, одобрена миналия месец. Русия също е обещала 500 млн. долара кредит, но не го е предоставила.

Все още не са получени пари и от Китай. Но обещанието за това е твърдо.