fallback

Защо една от най-задлъжнелите държави се финансира при най-ниски лихви?

Държавният дълг на Япония е един от най-големите в света, но въпреки това лихвите по японските ДЦК са сред най-ниските

11:33 | 12.03.10 г.
Автор - снимка
Създател

Япония е една от най-задлъжнелите държави в света, като нарастващият публичен дълг много пъти е бил причина икономистите да предвещават фискален апокалипсис в страната. Въпреки това през последните десет години японското правителство се финансира при доста по-ниски лихвени проценти, отколкото правителствата на много други развити икономики, които далеч на са толкова силно задлъжнели.

Държавният дълг на Япония е най-голям сред всички развити страни и се очаква да продължи да расте с нарастващи темпове през следващите години. В същото време доходността на японските държавни ценни книжа (ДЦК), включително и тази на дългосрочните държавни облигации, е между 1 и 2% и е най-ниска сред всички развити икономики. А това определено противоречи на икономическата теория.

Япония е по-задлъжняла от САЩ, Великобритания, Германия, Австралия, Канада или Франция, като през миналата година нетният държавен дълг на страната се увеличава до 120% от нейния брутен вътрешен продукт (БВП). Размерът му е близък до този на Гърция и въпреки че статистиката не предвещава нищо добро, доходността по десетгодишните японски ДЦК стои под 2% през последните 12 години.

За сравнение американските ДЦК със същия падеж са с доходност от 3,63%, при десетгодишните немски облигации тя е 3,25%, британското правителство плаща 3,75% по своите облигации с такъв падеж, а за Австралия 10-годишните ДЦК са с доходност от 4,5%. След всички тези примери няма как да не направи впечатление, че японските 10-годишни ДЦК с падеж март 2020 г. са с доходност от едва 1,4%.

Освен това държавният дълг на Япония се увеличава всяка година, като разходите на правителството за погасяването на лихвите по дълга или за рефинансиране вече са повече от 20% от годишните разходи на страната. Но как е възможно японското правителство да има толкова масивен дълг, а в същото време кредиторите да продължават да му заемат пари при ниски лихви от порядъка на едва 1-2%?

Този финансов феномен може да се обясни лесно, защото към края на 2008 г. 94% от всички кредитори на японското правителство всъщност са ... японци, съгласно доклад на Международния валутен фонд. Те притежават огромна част от правителствения дълг и това обяснява ниските лихвени проценти, при които се финансира японското правителство. Картината обаче би била различна, ако чуждите инвеститори бяха основни купувачи на японските ДЦК, констатира Едмънд Конуей в анализ за Telegraph.

Японците са известни с това, че са спестовна нация и изглежда, че влагат немалка част от спестяванията си в японски ДЦК. Но доста икономисти предупреждават, че нивото на правителствения дълг на Япония наближава нивото на спестявания на населението и, когато те се изравнят, ще настъпи тежка криза със суверенния дълг на Япония, която се е очаквала да се случи през последните девет години.

Критичният момент обаче ще настъпи, когато буферът на японските спестявания се изчерпа. Делът на спестяванията на японците от разполагаемия им доход е около 14% в началото на 90-те години на 20-ти век, вече е паднал до 2,2%. По този начин той вече е един от най-ниските сред 30-те развити държави, които членуват в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Според Наоуки Йошино, който е професор в Keio University, на Япония остават само четири години, преди количеството на предлагания държавен дълг да надмине наличните спестявания. Това означава, че правителството ще трябва да продава по-голяма част от своите ДЦК на чужди инвеститорите, което вероятно ще доведе до рязка промяна в доходността на японските държавни облигации.

Мрачният сценарий може да бъде отложен малко повече, защото, макар спестяванията на домакинствата да намаляват, компаниите все още спестяват големи суми, вместо да ги инвестират. Но не е ясно докога местният бизнес ще е склонен да получава ниски лихви от японските ДЦК, след като може да вложи парите си в чужди, не по-малко сигурни държавни ценни книжа, които да му носят по-високи лихви.

За да се справи със ситуацията, японското правителство трябва да демонстрира готовност да се справи с бюджетния си дефицит, а такива признаци засега няма. Възможностите за реформа във фискалната политика са много, включително и увеличение на ДДС, което, на ниво от 5%, е доста под средното за Европа.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 04:31 | 09.09.22 г.
fallback