Пример за подражание или не, Китай следва собствен икономически модел

Бурният разцвет на китайската икономика излезе на преден план след огромната финансова криза, която стана причина за най-тежката икономическа криза в света от Великата депресия през 30-те година на 20 век. И независимо дали може да се нарече пример за подражание или не, Китай следва собствен модел на развитие, който се превръща в една от най-интересните теми за икономисти и учени, пише China Daily.

Какво представлява китайският икономически модел?

Изразът „китайски модел“ произлиза от книгата „Пекински консенсус“ на бившия редактор на щатското списание „Тайм” Джошуа Рамо. С това понятие той се опитва да обобщи чудото на икономическия възход на Китай през последните няколко десетилетия. Той посочва, че Китай следва собствен път на развитие, пригоден за условията в страната и нуждите на обществото, като съчетава модернизация, справедливост и растеж.

В своята книга Джошуа Рамо обяснява, че това, което се случва в Китай в момента, е не само различен модел на развитие, но и явление, което е започнало да прекроява цялостния пейзаж на международното развитие в областта на икономиката, обществото и политиката.

Джошуа Рамо дава три важни характеристики на китайския модел: безмилостна готовност за иновации и експерименти, активна защита на националните граници и интереси, и все по-внимателното натрупване на средства за засилване на влиянието по света.

Много икономисти си обясняват икономическия успех на Китай с комбинацията от нетрадиционни подходи за развитие, а именно съжителството на държавната и частна собственост, по-активната правителствена намеса в икономиката и огромното значение на експерименталния дух.

Джан Ю, преподавател в университета по икономика Renmin смята, че китайският модел обхваща всички системи, политики и радикални реформи, които страната е приложила за последните 30 години и които са довели до отварянето и модернизацията на икономиката и добавянето на китайски характеристики към социалистическия модел.

Може ли наистина да се говори за китайски модел?

Думата „модел“ се определя като „стандарт или пример за подражание или сравняване“. Може ли тогава китайският път на развитие да се нарече модел?

Реформата и отварянето на китайската икономика започват през 1978 г., когато страната започва да чертае собствен път на развитие, който превръща Китай от затворено общество в такова, което изцяло прегръща чуждите постижения. Селското стопанство постепенно отстъпва първото място на индустриализацията и от планова икономика Китай започва да се превръща в пазарна икономика.

През последните три десетилетия икономиката на Китай се разраства с около 10% годишно, а през 2008 г. изпревари Германия, за да стане третата по големина икономика в света след САЩ и Япония. През 2009 г. Китай отново изпревари Германия, този път превръщайки се в най-големия износител на света.

Някои икономисти и политици обаче се противопоставят на израза „китайски модел“, защото постиженията на страната не са нещо, което може да бъде заимствано или копирано, а и защото Китай никога не е искал да бъде пример за подражание на някого. Освен това реформите в страната не са приключили, нито пък развитието й е достигнало връхната си точка.

Нов икономически модел или усъвършенстване на чуждия опит?

Разгорещените дебати в академичните среди за китайския модел често се въртят около въпроса дали той трябва да бъде в толкова голяма степен експортно-ориентиран или не. Въпреки че Китай се справи добре в условията на световна икономическа криза, тя все пак разкри недостатъците и предизвикателствата за китайската икономика, като основен проблем е силната й зависимост от износа.

Ето защо сега главната задача на правителството е да преструктурира икономиката по такъв начин, че да може вътрешното търсене да има по-голямо значение за нейното развитие. По този начин Китай може да надмине САЩ и Япония до средата на този век, за да се превърне в най-голямата икономическа сила на света.

Но това съвсем не означава, че Китай е разработил нов, по-висш икономически модел, който елиминира господството на западните идеи за развитие на икономиката, пише Майкъл Шуман, който е редактор в Times.

Икономиката на Китай получи летящ старт благодарение на евтиния труд и износ за потребителите на Запад. След това правителството се възползва от глобализацията, свободната търговия и активизирането на международните капиталови потоци, за да увеличи доходите на местното население.

След това правителството комбинира големите спестявания на бизнеса и домакинството с високи нива на инвестициите. Но всички тези неща са основни градивни елементи на икономическия растеж и в Япония, Южна Корея, Тайван и Сингапур.

По-голямата намеса на държавата в икономиката и отпускането на заеми предимно за инвестиции, а не за потребление, както е в САЩ, се сочат за характеристиките, които отличават китайския икономически модел от този в останалите азиатски страни или развитите икономики на Запад. Но и тук може да се спори, защото подобни елементи се наблюдават в някои от азиатските и европейските икономики.

Ето защо засега изглежда, че успехът на китайския икономически модел се крие в това, че Пекин успява да съчетае и приложи по-добре на практика това, което вече е постигнато в много други държави.