Спасяването на Гърция – имаше ли смисъл от него?

В понеделник фондовите борси изригнаха, за да отпразнуват спасяването на Гърция и еврозоната, което ще се случи благодарение на заделените от ЕС и МВФ 750 млрд. евро. Съвсем скоро обаче оптимизмът на пазара затихна, което е сигнал за предпазливост и неувереност в успеха на плановете.

Далеч по-критични в поведението си бяха участниците на пазарите за валута и облигации. Те наказаха страните, които се ангажираха да платят сметката за спасяването на заплашените държави, и оказаха лека подкрепа на страните, които ще получат помощта.

При всички случаи няма как и инвестиралите в акции, и участниците на валутния и облигационния пазар да са прави. Те разбира се и не са. Пакетът на ЕС засега е само на хартия и е обещание, чието изпълнение може да изпрати еврозоната в историята далеч по-бързо от времето, за което можем дори да си го помислим, се казва в анализ на Market Watch.

Причината за това е липсата на доверие от страна на онези, които имат най-голямо значение за ситуацията – потенциалните купувачи на планините от дългове.

В момента, в който инвестиращите в акции осъзнаят това, ще трябва да отдадем почит на Европа. Тогава ще започне нова Тъмна ера: целият континент ще бъде подложен на огромен натиск от къси продажби.

Според ветерана на финансовите пазари Лари Джедлоу от TIS Group програмата на ЕС изобщо няма да е полезна и обхватна като мерките, предприети от Фед в САЩ. Неговото мнение е, че тя няма да успее да раздвижи финансовата система, което ще я обрече на неуспех.

Той смята, че мерките са имали за цел да се засили еврото и да се покаже на хедж фондовете кой командва парада. Вместо това обаче еврото приключи още първия ден след обявяването им без промяна, давайки ясен знак, че инвеститорите от Китай, САЩ и Япония, които би трябвало да подкрепят плановете, изобщо не искат да се занимават с него.

Чисто и просто изкупуването на нови дългове от страни, които не могат да платят настоящите си задължения, не попада сред приоритетите на умните инвеститори.

Основният проблем в тази насока е това, че инвеститорите са убедени в неспособността на европейските лидери да съберат кураж и да кажат: задействането на този план ще предизвика структурни реформи, които ще изискват увеличаване на данъци, свиване на разходи, безработица, рецесия в ЕС и депресия в Гърция.

Търговците на облигации също внимават в ситуацията. Те оглеждат Европа и виждат, че на Острова не може да се вземе решение кой да председателства парламента, че партията на немския канцлер Меркел губи изборите, че във Франция Саркози е подложен на остри критики, че гърците всеки момент могат отново да започнат да стачкуват.

Всичко, което се случва, може да накара инвеститорите с по-широк поглед да спрат с разделянето на света на развит и развиващ се, на европейски и азиатски пазари. Вместо това може да започнат да мислят за нов световен ред, в който типовете пазари се определят от стабилността на бюджетите, а не от географското разположение. Би било логично с оглед на това, че не малко страни успяха да устоят на кризата и не изпаднаха в остра рецесия.

Резултатът от това е, че сега те се развиват много по-бързо и доказателствата за това са увеличените лихвени проценти в Австралия, Канада, Норвегия, Китай, Индия. От инвестиционна гледна точка именно компаниите, опериращи на тези пазари, могат да се превърнат в глобални лидери.

За Европа изводът е един – планът и неговото привеждане в действие могат да са изключително опасни заради отлива на доверие, който могат да предизвикат. Инвеститорите ще стават все по-взискателни и високата задлъжнялост може да ги накара да избягат завинаги от континента, обричайки еврозоната на провал.