Световната банка очаква свиване на българската икономика с 6,2% тази година

Световната банка намали драстично прогнозата си за икономически ръст на България през тази година на фона на последствията от коронавирсната пандемия в световен мащаб и засегнатите свързани икономики в региона и света.

За тази година институцията очаква свиване на брутния вътрешен продукт (БВП) с 6,2% на годишна основа, става ясно от юнската прогноза на базираната във Вашингтон организация. Това е спад от 9,2 процентни пункта спрямо предишната прогноза за страната ни от януари. Тогава банката запази без промяна очакванията си за растежа у нас от 3%. За следващите 2021 г. и 2022 г. очакването беше за стабилизиране от 3,1%

В юнската си прогноза банката очаква догодина отново да имаме икономически ръст от 4,3%. Това е с 1,2 процентни пункта повече от очакваните 3,1% в началото на годината.

Най-тежката глобална рецесия от втората световна война

Също толкова влошена е и ситуацията на глобално равнище. Световната банка прогнозира най-голямото свиване на икономиката на света от Втората световна война насам през тази година, което ще намали приходите и ще изложи на риск доведе до бедност на милиони хора в развиващите се страни.

Институцията очаква свиване на глобалния брутен вътрешен продукт от 5,2% през тази година. За сравнение с януарската си прогноза очакванията бяха за 2,5-процентен ръст.  Сегашната прогноза представлява понижение от 7,7 процентни пункта спрямо януарската.

За 2021 г. очакванията са световната икономика да нарасне с 4,2% - увеличение от 1,6 процентни пункта спрямо предходните очаквания.

„Глобалната рецесия ще е по-дълбока, ако поставянето под контрол на пандемията отнеме повече време от очакваното или ако финансовият стрес предизвика каскадни дефолти“, предупреждават от Световната банка в доклада.

Очакваното тази година понижение на БВП става факт, след като през 2019 г. също има отслабване на икономическата активност. За миналата година институцията изчислява глобален икономически ръст от 2,4%, след като предходните две той е съответно 3,3% и 3%.

Очакваният спад за тази година ще е четвъртата по тежест световна рецесия от последните 150 години, нареждаща се след тези от 1914 г., 1930-1932 г., 1945-1946 г., посочват от Световната банка. Производството на глава от населението ще се свие в над 90% от държавите – най-големият дял от 1870 г. насам.

„Това е първата рецесия от 1870 г., предизвикана единствено от пандемия, и продължава да се проявява“, посочва Джейла Пазарбажъоглу, вицепрезидент на звеното за справедлив растеж на Световната банка пред Bloomberg. „Като се има предвид тази несигурност, бъдещо понижаване на прогнозата е много вероятно“, казва тя. По думите й намаляването на приходите на глава от населението може да доведе до изключителна бедност между 70 млн. и 100 млн. души.

Еврозоната очаква свиване на БВП с 9,1%

Напредналите икономики ще отчетат свиване от 7%, като начело е еврозоната със свиване от 9,1% спрямо предходната година. За САЩ очакванията са за свиване на БВП от 6,1%, а за Китай – за ръст от 1%. За Русия прогнозата също е за понижение от 6%.

Снимка: Bloomberg L.P.

Възстановяване обаче се очаква през следващата година. За САЩ и еврозоната то ще е от порядъка на ръст на БВП от над 4%, за Китай – почти 7%, а за Русия – 2,7%.

Нововъзникващите и развиващи се икономики ще се свият с 2,5%, което представлява най-лошото им представяне, откакто се събират данните от 1960 г. най-тежко засегнати ще са държавите с ограничен капацитет на здравните системи, дълбоко интегрирани глобални вериги на стойността, зависимите от чуждестранното финансиране и международната търговия, както и износа на суровини и туризма.

Световната банка представя два алтернативни възможни сценария. В единият, където епидемията от коронавирус остава по-дълго от очакваното и е необходимо продължаване на ограничителните мерки, световната икономика може да се свие с до 8% тази година. Ако обаче мерките бъдат до голяма степен отменени в краткосрочен план, то свиването ще е от 4%, но отново почти двойно на това по време на световната финансова криза от 2009 г.