ЕЦБ намери своя защитник в лицето на Изабел Шнабел

Когато Изабел Шнабел бе назначена в изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) в началото на тази година, много наблюдатели на еврозоната се надяваха тя да използва позицията си, за да се противопостави на неоснователната пропагандна кампания срещу банката в родната й Германия, пише Мартин Сандбю за Financial Times.

Наскоро Шнабел се справи блестящо с първия си тест. Тя яростно опроверга аргументите и разкри митовете зад критиките, често чувани от Германия, в интервю за Die Welt и по време на реч в Карлсруе. Това със сигурност не е случайно, тъй като в Карлсруе е седалището на германския Конституционен съд, чрез който немските антиевроактивисти осъществяват някои от най-значителните си опити за делегитимация на централната банка.

По-специално речта й бе образец на аргументиран отговор на неразумните критици. Тя показа как основните линии на атака - че отрицателните лихвени проценти „наказват“ германските спестители, че разхлабената политика подкрепя „зомбираните“ фирми и че ЕЦБ създава финансова нестабилност, по принцип са неточни, погрешни или и двете. Всъщност речта трябва да се прочете колкото в Германия, толкова и извън нея, тъй като тези критики се чуват и другаде.

Шнабел е идеалният пратеник за това послание. Нейният авторитет е безупречен (тя беше член на официалния съвет на икономическите експерти в Германия преди да се присъедини към ЕЦБ). Тя е добър комуникатор и не е самоцелен ястреб, след като изрази скептицизъм относно възобновяването на покупките на активи от ЕЦБ миналата есен.

Особено е добре дошло, че Шнабел изобличава подлостта и безотговорното поведение там, където ги вижда. Както подчертава тя, подкрепата за еврото в Германия е силна.

Не така обаче изглежда по медиите, където кампанията срещу ЕЦБ тревожно напомня британската преса и нейните антиевропейски лъжи. Шнабел е напълно права да посочи и осъди медийните публикации от рода на тези за „граф Драгила“ (бившият ръководител на ЕЦБ Марио Драги – бел. прев.) и неоснователното атакуване на ЕЦБ от политици, които знаят каква е истината.

Прекалено дълго време ЕЦБ приемаше твърде леко демонизацията си от водещи фигури в най-голямата икономика на еврозоната или пък не знаеше как да отвърне. Ако Шнабел продължи както е започнала, можем да се надяваме, че това ще се промени. Няма да бъде лесно.

Да не забравяме обаче докъде могат да ни отведат на пръв поглед техническите критики: крайно дясната партия „Алтернатива за Германия“ стартира като антиевропейско движение с почти същата реторика като тази, с която Шнабел се зае да се бори.