Уроците за е-образованието, които Естония преподава

Стотици хиляди деца във Великобритания се оказаха изключени от образование по време на първата блокада, защото останаха без достъп до лаптоп и/или интернет. Същевременно обаче учениците в малката източноевропейска страна Естония отчитат ползите от дългосрочната инвестиция на балтийската страна в дигитално обучение, пише Guardian в свой анализ.

Много преди коронавирусът да започне да опустошава света, Естония превърна развитието на цифровите умения, високоскоростния интернет и сложната ИТ инфраструктура в национален приоритет. През 2001 г. тя беше една от първите страни в света, която класифицира достъпа до интернет като човешко право.

Естонските училища от години използват дигитални учебни материали и електронни системи за управление. Когато пандемията удари и училищата бяха принудени да се затворят, естонските деца се прибраха у дома, където ученето продължи безпроблемно онлайн.

За сметка на това във Великобритания онлайн образованието по време на блокадата през пролетта беше неравномерно, като обучението на децата се определяше главно от цифровия достъп. Учителите трябваше бързо да развиват нови цифрови умения, а правителствената схема за лаптоп, предоставен на деца в неравностойно положение, беше разкритикувана като прекалено малка и прекалено закъсняла.

„Да постигнем това не беше лесно“, коментира Таави Крейцман, директор в Естония. „Да, в много отношения определено сме в по-добра ситуация от останалите“, допълва той.

Крейтсман е ръководител на Тарту Еракул, училище за деца на възраст от 7 до 13 години в Тарту, град в източната част на страната. Още преди Covid всичките 340 ученици в училището са имали собствен iPad, централно управляван от училището, който са използвали в учебния процес. Децата са имали и случайни онлайн учебни дни, където са работили от вкъщи, а не в сградата на училището, докато техните учители са участвали в други задачи.

Важна подробност е, че Тарту Еракул е частно училище и вероятно е по-добре оборудвано от другите училища. Откакто обаче Естония получи независимост от Съветския съюз през 1991 г., амбициозните млади лидери на страната се хвърлиха пред предизвикателството да създадат дигитална държава, а образованието да бъде в основата на техните планове.

През 1997 г. стартира проект Tiigrihüpe (Тигровият скок) за осигуряване на компютри и достъп до интернет за училищата и жизненоважно дигитално обучение за учителите. „Естония се подготвя за дигитално образование от години“, коментира Лора Лимперк-Кютару, ръководител на отдела за международни отношения на Естония. „За нас тази трансформация към дистанционно обучение не беше нещо ново“, посочва тя.

Още преди повечето естонски училища рутинно използват дигитални учебни материали, включително платформа от дигитални книги, наречена Opiq, и електронни системи за управление на училища като eKool, които свързват ученици, родители и учители. „Всички тези системи са създадени от години“, допълва Лимперк-Кютару. Така, когато Covid затвори училищните сгради, „образованието просто се премести от класните стаи във виртуална среда“, пояснява тя.

Не всяко дете в Естония има достъп до лаптоп или таблет, но там, където има проблеми, са се намесили самите училища, местните власти и доброволчески организации. Екип от обучени в университета „образователни технолози“, базирани в училищата, са работели с учителите, за да осигурят най-доброто използване на цифровите ресурси.

Резултатите до момента са положителни. „Учителите в училищата успяха да се свържат с почти всички деца“, казва Лимперк-Кютару, която е убедена, че не е имало значителни загуби в обучението. „В момента не сме забелязали голяма разлика от другите години“, допълва тя.

Естония не само се справи добре по време на блокирането, тя се утвърди през последните години като новия образователен двигател в Европа, превъзхождайки дори Финландия в международните тестове. С население от едва 1,3 милиона, образователните предизвикателства, пред които е изправена Естония, са много различни от тези в Обединеното кралство, но нейният дигитален успех може да съдържа важни уроци за други страни.

Андреас Шлайхер е ръководител „Образование и умения“ в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, където той също така контролира международните тестове PISA. Запитан защо преминаването на Естония към дистанционно обучение е било толкова успешно в сравнение с британското, той казва: „Ключовата разлика е, че учителите и училищните ръководители в Естония са свикнали да работят като дизайнери на иновативни учебни среди и имат голяма гъвкавост как да конфигурират хората, пространствата, технологията и времето в съответния им контекст“.

Той пояснява, че след като е станала независима страна, Естония, за разлика от други страни в региона, не се е и опитвала да възстанови старата система. Младото поколение е изградило изцяло нова публична система, като основите са създадени от предприемачеството и дигитализацията.

Пандемията засили ангажимента на Естония към цифровото образование и с прекъсване на образованието в училище, което вероятно ще продължи, други страни ще последват примера. „Много неща никога повече няма да бъдат същите и образованието е едно от тях“, казва Крайцман.