Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Бюджет и финанси

ИПИ: Заплащането на чиновниците – за престой или за резултати?

Финансовият министър да поиска срещу увеличение на възнагражденията конкретни промени в управлението на публичния сектор, съветва Петя Георгиева

ИПИ: Заплащането на чиновниците – за престой или за резултати?

Снимка: Олег Попов, Investor Media Group

Както стана ясно през последните дни, при обсъждането на бюджета за 2019 г. се планира ново увеличение на възнагражденията на служители в бюджетната сфера. Министърът на финансите Владислав Горанов анонсира, че ако макроикономическата прогноза за 2019 г. позволява, ще има възможност от 1 януари 2019 г. да бъдат увеличени доходите в бюджетната сфера с 10%.

Още по темата

Още в началото на годината се коментираше увеличение за част от персонала, примерно за служителите в местата за лишаване от свобода, на полицаите и др. Заплатите на учителите също ще продължат да растат в съответствие с решението на правителството от миналата година до 2021 г. те да удвоят размера си в сравнение с 2017 г. Извън изброените сектори, липсва яснота кои заплати, с колко точно и по какъв начин ще бъдат увеличени през следващата година, коментира Петя Георгиева от екипа на Института за пазарна икономика.  

Възнагражденията на служителите в бюджетния сектор винаги са били обект на сериозен дебат поради много причини. Първо, възнагражденията на заетите в бюджетната сфера представляват значителен дял от държавния бюджет – близо 23% от общите публични разходи по КФП за 2017 г. са за персонал. Също така броят на служителите в бюджетните сектори спрямо населението в България е на над средното ниво сред страните от ЕС.

Най-същественият проблем, обаче, е фактът, че резултатите от труда на заетите в публичния сектор не са видими „с просто око” – дали поради това, че липсва система за оценка на реалните резултати от работата им или поради това, че качеството на публичните услуги в много ведомства е на ниско ниво, което създава усещане за несправедливост у данъкоплатеца.

Икономическата теория твърди, че всеобщо нарастване на заплатите в непроизводителни сектори не се препоръчва, тъй като има вероятност да се генерира инфлация. Добре е да се следи нарастването на доходите на работещите да не надхвърля ръста на производителността на труда в икономиката (или поне в публичния сектор). Също така следва да се има предвид, че разходите за персонал са много инертни и негъвкави в поска надолу, което означава, че трудно могат да бъдат намалени при криза.

Размерът на публичния сектор и броят на служителите в него е функция на избора за това какви и колко публични блага обществото желае да получава, както и колко ефикасен е самият сектор. Въпросът с оценката на резултатите от труда на държавните служители обаче е въпрос на управленско решение, което не само е трудно да се вземе, но още по-трудно да се изпълни на практика.

В много държави по света съществуват системи за оценка на резултатите от труда на държавната администрация. Те често се базират на поставяне на оценки от началници на подчинени, свързани с изпълнение на целите, които администраторът сам е поставил.

Значителният субективизъм е неизбежен, тъй като почти не съществуват обективни индикатори, които да представят резултатите от труда на чиновниците. В България подобни системи за оценка в редица ведомства съществуват, но и те не се базират на обективни и измерими индикатори, които да са извън прекия контрол от страна на чиновниците.

Система за оценка на резултатите от труда на държавните служители с външни за нея индикатори може и трябва да бъде изградена, особено що се отнася до получаваните от чиновниците допълнителни възнаграждения.

Възможен вариант за това е системата да се изгради на нива, като първото ниво да обвързва конкретното ведомство с индикатори за ефект (outcomes) и изпълнението им да му дава право да получава или не допълнителни възнаграждения. Ако индикаторът за ефект е постигнат, могат да се проследяват индикатори за резултат (outputs), чрез които да бъде възможно разпределение на средствата между тези, които са допринесли за  постигане на резултатите и съответно – на ефекта.

Другият вариант е министър Горанов да изиска и следи за конкретни промени в управлението на публичния сектор срещу увеличение на възнагражденията – така добре познатия принцип „пари срещу реформа”. В противен случай това ще е поредното увеличение, от което обществена полза няма да има.

По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Петя Стоянова

Последни новини

Още по темата

Коментари (5)

0
 
4
 
5
преди 2 дни
Нека да се включат и тези, които се обслужват от администрацията, дали са съгласни с тези увеличения - дали са доволни от тях .....
2
 
10
 
4
Императорът до: mirodes
преди 3 дни
Да - особено чиновниците имат най-ниски осигуровки - не в Европа, ами и на света или по-точно: 0.00 лв, 0.00% !!!! Заради тая *** ни пари за пенсии има, ни за здраве.

Ама то ще дойде видов ден - Ной няма да оцелее още дълго - след 30 години ще дава пари колкото за по един хляб на три дена... работещите днес ще получават повече от ЧПФ, дето всички им се подиграват сега - ама мръcният чиновник, дето днес се гои като свинкя - какво ще плюска тогава, щом сега му внасят в пенсионния фонд по 12 лева на месец?
1
 
9
 
3
преди 3 дни
Отговор: чиновниците работят на надник, не на заработка.
13
 
18
 
2
преди 3 дни
Няма профилна снимка
От ИПИ само едно и също повтарят-дръжте ниски заплати,намалявайте данъците и осигуровките.Имаме най-ниски осигуровки в цяла Европа,най-нисък корпоративен данък,най-нисък ДОД и най-ниски заплати в ЕС.В резултат имаме най-висока смъртност в света,висока емиграция,ниска раждаемост, най-бързо намаляващо население в света.
4
 
20
 
1
преди 3 дни
Че те ако им плащат за работа, чиновниците гладни ще измрат, бе !!! Из канцелариите може да проима и случаи на канибалство !!

Още от Бюджет и финанси
Публично-частно партньорство ще привлича инвестиции в инфраструктурата