Moody's повиши перспективата за кредитния рейтинг на България

Рейтинговата агенция Moody’s повиши перспективата на кредитния рейтинг на България на положителна от стабилна и потвърди дългосрочния рейтинг на страната в чуждестранна и местна валута Baa2, съобщиха от Министерство на финансите (МФ).

Според Moody’s България има силна фискална позиция, перспективите пред икономическия растеж са благоприятни.

Запазването на кредитния рейтинг на Baa2 отчита баланса между положителното фискално и макроикономическо развитие и заявената готовност за присъединяване към еврозоната и съществуващите предизвикателства пред страната, произтичащи от негативните демографски тенденции и наличието на слабости в някои области на политиката, допълват от МФ.

Moody’s обръща внимание на подобряващите се фискални показатели и провежданата „последователна и благоразумна политика“. През последните години България се характеризира с нарастващи бюджетни излишъци, стабилно намаление на държавния дълг, подобрение в кредитоспособността, значителен фискален резерв и положително влияние на пенсионната реформа върху фискалната устойчивост, коментират от рейтинговата агенция.

Moody’s очаква през 2020 г. бюджетният баланс да остане на излишък (0,8 % от БВП), а държавният дълг да продължи да се понижава и да достигне 19% от БВП. 

Според Moody’s стабилните перспективи за растеж в България се обуславят от продължаващата интеграция в ЕС и повишената конкурентоспособност. След 2015 г. растежът на икономиката е над 3% годишно и агенцията очаква положителните развития да продължат през следващите години, като нарастването на икономиката се установи около потенциала. Икономическият растеж ще бъде подкрепен и от някои важни инфраструктурни проекти, като автомагистрали „Хемус“ и „Струма“, железопътната линия София-Пловдив и по-високото усвояване на средства от европейските фондове. Повишената конкурентоспособност е подкрепена от нарастващите експортни дялове и излишъците по текущата сметка на платежния баланс, което отразява структурните подобрения в икономиката след кризата, посочват още от Moody’s.

Оттам очакват едновременното присъединяване към ERM II и Единния надзорен механизъм (ЕНМ) да допринася за провеждането на благонадеждни макроикономически политики и по-нататъшното укрепване на институциите. Очаква се също Планът за действие по присъединяване към ERM II и ЕНМ, както и усилията за задълбочаване на сътрудничеството на България с ОИСР да насърчат приемането на допълнителни реформи за подобряване на ефективността в областта на корпоративното управление, бюджетното планиране и публичната администрация.

Рейтингът може да бъде повишен при поддържане на положителното икономическо и фискално развитие. По-нататъшният напредък в програмата на правителството за реформи (образование, здравеопазване, държавни предприятия), както и присъединяването към еврозоната и членството в ЕНМ също биха имали положителен ефект върху рейтинга, коментират от Moody’s.

Припомняме, че около седмица, в най-новия доклад на рейтинговата агенция Fitch Ratings, бе съобщено, че въвеждането на еврото в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) би било положително за тяхната суверенна кредитоспособност. По-конкретно Fitch смята, че най-ранното приемане на еврото за България може да стене през януари 2023 г., а за Хърватия – януари 2024 г., но при условие, че двете държави успешно отговорят на критериите ERM II, както и на по-широките критерии за конвергенция.

България официално започна процеса по присъединяване към механизма ERM II през юли 2018 г. и очаква решение дали може да се присъедини към т.нар. "чакалня на еврозоната" до края на 2019 година. Хърватия последва молбата ѝ и изпрати писмо за присъединяване към ERM II в началото на юли тази година.

Рейтинговата агенция напомня, че основните ползи от членство в еврозоната включват достъп до статут на резервна валута, който елиминира риска от самостоятелно действие при валутни кризи, подпомага чуждестранното търсене на вътрешни финансови активи и допринася за гъвкавост на фискалните и външните финанси. С участие в еврозоната намалява кредитният риск, страните получават достъп до надеждната рамка на Европейската централна банка за парична политика и средства за ликвидност за банките.