Допълнителното здравно осигуряване - неефективно без здравни реформи

Ако се приложи моделът на допълнителното задължително здравно осигуряване, без той да бъде придружен от съответните здравни реформи, резултатът ще бъде по-висока здравна вноска срещу същото качество на здравеопазването. Такова мнение изрази здравният икономист от ЕКИП Аркади Шарков предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Той коментира едно от предложенията в идейния проект на здравния министър за въвеждането на задължителна допълнителна осигуровка от 12 лв., която ще е 2% от доходите на осигуряващите се.

Икономистът изрази сериозни съмнения около това, че посоченият размер от 12 лева за втора здравна осигуровка би покрил заболяванията, които са на стойност над 700 лева. Шарков обърна внимание на огромния риск и за застрахованите лица, и за застрахователя в случаите на тежки заболявания, които струват 15-20 хил. лева.

„Едва ли 144 лева на година, платени на здравния застраховател, биха могли да покрият такъв разход. Говорим и за фалити на застрахователни дружества и други негативни ефекти, които може да предизвика подобна система“, отбеляза гостът. 

За Шарков моделът на допълнителното доброволно здравно осигуряване звучи доста по-добре. Ако НЗОК покрива един базов пакет заболявания, а плащането за всякакви допълнителни нужди на пациента бъде извършвано доброволно.

Що се отнася до предлаганото регламентиране на част от доплащането за здраве Аркади Шарков смята, че доплащането от страна на пациента би имало дисциплиниращ ефект върху него. „Пациентът ще знае, че неговото здраве струва пари и съответно преди да реши да злоупотребява със здравето си (да пуши, да не тренира), ще се замисли, че винаги ще доплаща от своя джоб“.

Икономистът обърна внимание на проблема с доплащането като цяло в здравната система и социално значимите заболявания.

„Най-високата смъртност е при сърдечно-съдовите заболявания – 75 хил. човека на година умират или от инфаркт, или от инсулт. След като процентът за доплащане на лекарствата от страна на пациента е в рамките на 60-65%, много от пациентите отпадат от терапия. Така на по-късен етап има или летален изход, или опират до болничната помощ, където тяхното лечение е много по-скъпо. Това са много сериозни проблеми, които следва да бъдат решени. Те са добре познати на нашите законотворци и управленци. Въпросът е до каква степен имат финансовата и политическа воля да бъдат те решени“.

Още от разговора вижте във видеото.