Кремъл предупреждава, че войски на НАТО в Украйна ще ескалират напрежението

Кремъл предупреждава, че всяко разполагане на войски на НАТО в Украйна ще доведе до допълнително напрежение в близост до руските граници и ще принуди Москва да предприеме допълнителни мерки, за да гарантира собствената си сигурност, предава Ройтерс.

В четвъртък НАТО изрази загриженост заради струпването на руски военни близо до Източна Украйна, след като Русия коментира, че сериозна ескалация на конфликта в украинския регион Донбас може да "унищожи" Украйна.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви пред репортери в петък, че ситуацията на линията на контакт в Източна Украйна между украинските правителствени сили и подкрепяните от Русия сепаратистки сили е доста плашеща и че там се провеждат множество "провокации".

Американският министър на отбраната Лойд Остин в четвъртък разговаря с украинския си колега Андрий Таран и осъди „ескалацията на руските агресивни и провокативни действия в Източна Украйна", посочват от Пентагона.

В анализ на OilPrice.com се посочва, че в момента има огромен риск от военна конфронтация, включваща Украйна, Русия и Беларус.

Все по-голям международен натиск се оказва върху Русия да наложи прекратяване на огъня, но засега Москва не предприема нищо. Появяват се все повече доклади, показващи не само големия мащаб на руското военно движение към украинската граница, но и че единственият регионален поддръжник на Москва Беларус е разположил нови войски на украинската граница. Беларуска военна техника, включително бронирани превозни средства BTR-80 и военни камиони, се премества в граничните региони, по информация на Юлиан Ропке, репортер на германския в. Bild.

Киев междувременно призовава за подкрепление. Руслан Хомчак, главнокомандващ на Украйна, заяви пред пресата, че Русия изгражда въоръжени сили близо до украинските граници, което заплашва сигурността на страната.

Следващите дни може да се окажат вододел за военно-геополитическата ситуация в региона. Западът винаги е предполагал, че Москва е повече от доволна от настоящата ситуация, защото контролира региона Донбас и пречи на Украйна да се присъедини към НАТО. Да се ​​очаква Путин да се задоволи с тази безизходица обаче, без да има възможност за дипломатическа резолюция, изглежда прекалено оптимистично.

Русия отдавна мечтае да се обедини с Украйна, мечта, която Кремъл е готов да постигне или с твърда дипломация, или с военни средства. Руските власти явно са недоволни от липсата на напредък в постигането на тази мечта, отчасти поради това, че Минските споразумения пречат.

Администрацията на Байдън, която е по-малко гъвкава спрямо стратегиите на Москва от предишната администрация, също е възможна причина за новите военни авантюри на Русия. Речта на Байдън пред Държавния департамент от 4 февруари включваше ясно послание към Русия, че Вашингтон повече няма да си затваря очите заради руските действия.

Военните анализатори все още спорят за възможностите на Москва в следващите дни. Мнозинството очакват така наречената локализирана ескалация, драматична и опустошителна, така че да се стигне до разполагане на руски „миротворци“. Подобен ход може да бъде използван за оправдаване на бъдещи военни ходове на Русия.

Евентуална пълномащабна военна операция не само ще повлияе на регионалната сигурност, но и ще окаже натиск върху доставките на нефт и газ за Европа, както и да възпрепятства морската логистика. Подобна криза може да има огромно въздействие, защото цените на газа ще нараснат, ако ситуацията ескалира.

В момента хранилищата в Европа са запълнени на 37% от капацитета им в сравнение с 60% по същото време миналата година или 74% в началото на тази година, т.е. запасите са на критично ниско ниво. Очакванията са нивата да паднат до 16% от капацитета. Да се ​​разчита на доставките на втечнен природен газ би било глупаво на фона на нарастващото търсене в Азия.

Хватката на Русия над европейските газови пазари скоро отново може да стане основен геополитически пазарен фактор. Ако избухне криза в Украйна, която потенциално ще блокира или затвори газопроводи и нефтопроводи в региона, следва нова енергийна криза.

Изглежда, че стратегиите на Путин все пак изпреварват Запада. Вялият отговор от страна на Брюксел и Вашингтон на руските енергийни действия през последните години изглежда окуражава Кремъл. Санкциите са до голяма степен неефективни, а за опцията война не може да става и дума. Сега руската газова политика може да бъде основен ключов фактор за спиране на подкрепата от ЕС и НАТО, ако конфликтът с Украйна се разрази с нови сили.