Топенето на ледовете открива нови хоризонти за енергийни коридори

Топенето на ледовете води до рекорден трафик в Арктика и открива нови хоризонти пред енергийните и като цяло търговските коридори, пише The Wall Street Journal.

В периода от януари до юни между Аляска и Балтийско море са преминали 71 кораба и са направени 935 плавания. Това е почти двойно повече спрямо същия период на 2018 година. Тогава по този маршрут са преминали 47 плавателни съда и са извършени 572 плавания.

А реално върховият сезон за товарни превози през Северно море е от юли до ноември.

Повечето кораби, преминаващи през Северно море, са танкери, които пренасят руски петрол (на "Газпром") и втечнен природен газ (на "Новатек") до клиенти в Европа и Азия. Повечето са ледоходи и цената им достига 200 млн. долара, или двойно повече от нормален океански кораб.

Сериозният ръст на трафика се дължи на ускореното топене на ледовете - ледената покривка става все по-тънка и корабите могат да се придвижват без помощта на ледоразбивачи.

Негативното отражение на глобалното затопляне за климата е плюс за търговията. Очакванията на Русия са през тази година каргото да достигне 32 млн. тона, което е ръст от 78% спрямо 2018 година. Само "Новатек" си прави планове до 2030 година да превозва по 52 млн. тона втечнен природен газ през Северно море.

С новите маршрути търговските карго кораби съкращават с 10 дни пътуванията между Европа и Азия спрямо използването на Суецкия канал и Русия вижда сериозен потенциал за развитието на новия търговски коридор.

Вече се правят опити и за привличане на големи плавателни съдове и по този маршрут могат да бъдат осъществявани големи товари от Северен Китай до Европа, допълва WSJ.

В същото време обаче части от Северно море са плитки и големите кораби, които могат да превозят и до 20 хил. контейнера няма да могат да преминат. Няма и пристанища, където контейнерите да бъдат претоварвани.

Липсват и мащабните инвестиции от страна на Китай, вложени в другите инфраструктурни проекти, като "Новия път на коприната" (One Belt, One Road), свързващи Азия и Европа.

Европейски превозвачи пък отказват да ползват новите трасета, показвайки своята загриженост за околната среда.