Гръцкият план за растеж се върти около банките

Основният план на гръцкото правителство за възстановяване на растежа, след като страната излезе от осемгодишните строги спасителни програми този август, се върти около един ключов фактор, който може да даде летящ старт на икономиката й – нейните банки, пише Bloomberg.

Премиерът Алексис Ципрас представи пред кабинета си в Атина план от 110 страници, който определя като основен приоритет намаляването на необслужваните кредити, елиминирането на ограниченията за капитала и подобряването на управлението на банките. Тези стъпки ще повишат „способността на сектора да обслужва нарастващите нужди на реалната икономика“, става ясно от копие на докумета, получено от Bloomberg News, преди гръцкият премиер да представи плана.

Като част от „трансформирането на гръцкия финансов сектор“ правителството се ангажира да създаде кооперативни банки, които ще оперират на регионално ниво, за да фанансират малки и средни компании и местния бизнес. Поддържането на адекватно равнище на капитала в четирите най-големи банки в страната е „много важен елемент от стратегията“. Гръцкият банков сектор е съсредоточен главно в еврозоната, тъй като системните банки държат около 96% от общите финансови активи, посочва се в документа.

Стратегическият план за растеж на правителството ще бъде обсъден на следващата среща на финансовите министри на страните от еврозоната, каза гръцкият премиер Алексис Ципрас преди заседанието на кабинета. „Намаляването на дълга е ключов фактор, който определено ще допринесе за стимулирането на динамиката на растежа“ в Гърция, каза още той.

Страната постина техническо споразумение в Атина тази седмица с кредиторите си, което ще позволи завършването на прегледа на четвъртата и последна спасителна програма. Така местните законодатели ще могат да преминат към очертаването на рамка за наблюдението на страната след края на спасителната програма. Гръцкият финансов министър Евклидис Цакалотос заяви, че подобен механизъм ще бъде обсъден на срещата на Еврогрупата на 21 юни.

Лошите заеми

Гръцките банки, които преминаха стрес тестовете на Европейската централна банка (ЕЦБ) този месец, все още са обременени с едни от най-високите нива на необслужвани заеми в Европа. Те достигат почти 50% от общия обем от заеми. Банките пострадаха тежко, тъй като страната загуби една четвърт от икономическото си производство по време на кризата и предприе едно от най-големите преструктурирания на суверенния дълг през 2012 г.

Постепенното оттегляне на правителството от подкрепата за важните за системата банки „ще се основава изцяло на рационална практика на акционерите, за да се постигнат справедливи условия и гладък преход“, става ясно от плана. Намирането на стратегически инвеститори също ще е важно за засилването на финансовата стабилност.

Заради високите нива на необслужвани заеми управлението на лошите заеми е смятано за ключов фактор за банките, за да могат да се съсредоточат върху търговските си функции и подкрепата на дейността на жизнените компании и на реалната икономика. Банки

Правителството планира да прецени разходите и ползите от приемането на алтернативна процедура за справяне с лошите заеми като създаване на компания за управление на активи в съответствие с указанията на Европейската комисия.

Гръцките банки обещаха да намалят експозицията си на необслужвани кредити с 37% до 64,6 млрд. евро (76 млн. долара) спрямо 101,8 млрд. евро, докато необслужваните заеми ще намалеят с 47% до 38,6 млрд. евро спрямо 72,8 млрд. евро между юни 2017 и 2019 г.

Премахването на капиталовите ограничения върху теглените суми и откриването на нови сметки ще завърши либерализирането на вътрешните банкови трансакции. Така ще се сложи край на въведения контрол, когато преговорите между Ципрас и кредиторите на Гърция през 2015 г. бяха на ръба на провала при навлизането на страната в третата спасителна програма. Вдигането на лимитите за прехвърляне на капитали в чужбина за компании и физически лица също ще улеснят бизнес дейността.

Ще бъдат въведени и редица инструменти за финансиране на малки и средни предприятия с помощта на Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, за да подкрепят икономиката наред с план за създаване на Гръцка банка за развитие.

Тя ще помага за финансирането на малки и средни предприятия и стартъпи, кооперации, социално предприемачество и държавни компании. Банката няма да е съсредоточена върху банкирането на дребно, но може да действа като посредник в инвестиционното банкиране на търговски банки, частни инвеститори и други финансови посредници.