Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европа

ИПИ: Новият бюджет на ЕС – какви са промените в разходите?

Предложеното увеличение на съфинанирането на програмите означава още по-голяма тежест на европейските фондове за националния бюджет, посочва Десислава Николова

ИПИ: Новият бюджет на ЕС – какви са промените в разходите?

Снимка: Ройтерс

Както се очакваше, на 2 май Европейската комисия представи своето предложение за бюджета на ЕС или т.нар. многогодишна финансова рамка за 2021-2027 г. Тепърва предстоят преговори, а окончателният облик на бюджета се очаква не по-рано от 2019 г.

В унисон с новите реалности – основно Brexit и нуждата от финансиране на нови политики като бежанците, научните изследвания, терирозма и др., бюджетът търпи сериозни промени както в приходната, така и в разходната част, в сравнение с текущата рамка до 2020 г., пише в анализа на Десислава Николова, старши икономист в Института за пазарна икономика.

Интересното е, обаче, че въпреки Brexit и загубата на нетен приход от порядъка на десетина млрд. евро на година от Великобритания, Комисията предлага един доста щедър бюджет, равен на 1,135 млрд. евро ангажименти за разходи (в цени за 2018 г.), което е 1,114% от Брутния национален доход (БНД)[1] на страните-членки и реално е почти без промяна спрямо сегашната рамка (1,13%, с включен Европейския фонд за развитие, който от следващата рамка е част от основния бюджет).

* Прогноза за дела от БНД за ЕС-27 (без Великобритания);

**Европейският фонд за развитие е интегриран  и е в размер на 0,03%

Източник: ЕК

Това, обаче, е за сметка на няколко предложения на Комисията за нови пера в т.нар. собствени ресурси.

Новостите тук са комбинация от нови данъци и пренасочване на част от някои съществуващи данъци, събирани от националните правителства, директно към бюджета на ЕС. В същото време, в разходната част съкращенията в големите пера – Кохезионната политика и Общата селскостопанска политика (ОСП), към които традиционно са насочени критиките за пилеене на ресурс, неефективност и злоупотреби, са относително скромни. За всяка от тези политики ЕК предлага съкращение на разходите с едва 5% спрямо сегашната рамка.

По-долу сме се опитали да маркираме някои от основните новости в разходната част:

1/ Съкращение на бюджета за ОСП с 5%; увеличаване на изискваното национално съфинансиране.

Съкращението на е по-малко от очакваното и в този смисъл – разочароващо от гледна точка на огромните разходи за тази програма и меко казано, спорните ѝ резултати. От друга страна, по-голямото съфинансиране, ако не е за сметка за националните доплащания, би натоварило необосновано националния бюджет.

2/ Съкращение на бюджета за кохезия с 5%; запазване на сегашните критерии за достъп до средствата на база на БВП на глава от населението (в стандарт на покупателна способност, % от средното за ЕС); увеличаване на дела на националното съфинансиране.

Съкращението на средствата, ако остане 5%, вероятно няма да се усети в България, предвид невъзможността на страната до момента да усвои 100% от заделения ѝ ресурс. От друга страна, предложеното увеличение на съфинанирането на програмите ще означава още по-голяма тежест на европейските фондове за националния бюджет и съответно по-голям риск за него (при неодобрени и съответно невъзстановени от ЕК разходи или просто при неефективни разходи).

3/ Обвързване на достъпа до средства от общите фондове с върховенството на закона – важна забележка е, че се отнася за всички фондове.

Ако Комисията забележи нарушаване на принципите на върховенство на закона в страна-членка, тя изпраща писмо до страната, изискваща обяснение. След това Комисията взема решение, което трябва да се потвърди или отхвърли от Съвета с т.нар. обратно квалифицирано мнозинство[2].

4/ Увеличение на бюджетите по редица пера.

Още по темата

Така например програмата Еразъм+ за образователен обмен на студенти и преподаватели е с двойно по-голям бюджет спрямо сегашната рамка, а 2,6 пъти нараства бюджетът за опазване на външните граници и справяне с миграцията и бежанците спрямо сегашната рамка (от 12,4 млрд. на 33 млрд. евро). Прави впечатление и увеличението на Европейския фонд за отбрана с 22 пъти, от около 0,6 млрд. евро на около 13 млрд. евро в предложената рамка. Увеличават се с 64% и разходите за изследвания, иновации и дигитализация.

5/ Нови програми и фондове в бюджета на ЕС.

От гледна точка на България заслужава внимание перото „Програма за подкрепа на реформи” с неговите 25 млрд. евро. Тази програма трябва да подпомага страните в техните усилия да отговорят на препоръките към тях по Европейския семестър. В тази програма се включва изрично и т.нар. Конвергентно улеснение (Convergence Facility), което ще осигурява подкрепа за бъдещи страни-членки на еврозоната  в процеса им на подготовка за членство. Т.е. ако България започне този процес в следващите 6-12 месеца, както неотдавна бе заявено от премиера, то след 2021 г. ще можем да разчитаме на подкрепа и от този инструмент.

6/ Увеличаване на разходите за администрация – от 70 млрд. евро или 6% в сегашната рамка на 85 млрд. евро или 7% в предложената за периода след 2021 г. Това увеличение идва въпреки очакванията за намаляване на евробюрокрацията и свързаните с нея разходи след 2021 г. (и е в унисон с отдавна формулираните закони на Паркинсън за администрацията). 

7/ Намаляване на броя на програмите и фондове с цел опростяване на различните инструменти, премахване на дублиращите такива и улесняване както на бенефициентите, така и тези, които ги администрират. Предвижда се и единен документ с правилата за всички фондове, а не отделни указания за всеки фонд и програма, както е в момента.

Като цяло, промените в разходната част са до голяма степен в унисон с по-ранните съобщения и сигнали от Комисията. Това, което разочарова, е относително малкото съкращение на разходите за кохезия и земеделие, при които има и най-голяма възможност за оптимизация, както и за намаление на пилеенето и злоупотребите.

Разочарова и поредното покачване на разходите за европейската администрация въпреки обществения натиск за намалението им. В същото време се предлагат редица нови пера и програми в бюджета на ЕС, както и увеличение на част от съществуващите.

Накратко, оптимизация на европейския бюджет явно няма да се случи и в следващия програмен период, въпреки очевидния натиск за това от напускането на един от големите нетни платци в бюджета.

Обвързването на достъпа до различните фондове и програми с върховенството на закона изглежда като добра идея за противодействие на проявленията на авторитаризъм, тоталитаризъм и отказ от демократични ценности в някои страни от Централна и Източна Европа последните години.

Предстои да видим дали ще се приеме и ако да, как ще се прилага[3], но дори и самото му присъствие би могло да има възпираща или превантивна роля.

Последното ще важи с пълна сила за страни като България, където отстъплението от върховенството на закона и от независимостта на съдебната власт се констатира от години в неедин реномиран международен индекс и от неедна международна организация.

Следващата седмица ще разгледаме промените в приходната част на бюджета на ЕС.

[1] Това означава 1,105 млрд. евро разходи или 1,08% от БНД.

[2] При този вот Съветът приема (автоматично) решението на ЕК, освен ако не събере квалифицирано мнозинство, за да го отхвърли.

[3] Не са малко санкционните инструменти на ЕК, които стоят на хартия, но до момента никога не са се прилагали

По статията работи: Екип на Investor.bg

Последни новини

Още по темата

Коментари (0)


Още от Европа
Германските занаятчии призовават за облекчаване на имиграцията