НАТО отправи покана за членство към Финландия и Швеция

НАТО покани Швеция и Финландия да се присъединят към военния съюз в една от най-големите промени в европейската политика за сигурност от десетилетия, след като нашествието на Русия в Украйна накара Хелзинки и Стокхолм да се откажат от традиционния си неутралитет, предава Ройтерс.

30-те съюзници от НАТО взеха решението на срещата си на върха в Мадрид и също така се съгласиха официално да третират Русия като „най-значимата и пряка заплаха за сигурността на съюзниците“, става ясно от комюнике от срещата на върха.

„Днес решихме да поканим Финландия и Швеция да станат страни членки на НАТО“, заявиха лидерите на алианса в декларацията си, след като Турция отмени ветото за присъединяването на Финландия и Швеция.

Ратифицирането в съюзните парламенти вероятно ще отнеме една година, но след като завърши, Финландия и Швеция ще бъдат обхванати от член 5 на НАТО, клаузата за колективна отбрана, която ги поставя под защитния ядрен чадър на САЩ.

„Ще гарантираме, че ще можем да защитим всички съюзници, включително Финландия и Швеция“, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

В същото време съюзниците ще увеличат военното си присъствие в скандинавския регион, като провеждат повече военни учения и морски патрули в Балтийско море, за да успокоят Швеция и Финландия.

След четиричасови разговори в Мадрид във вторник турският президент Реджеп Ердоган договори с финландските и шведските представители поредица от мерки в областта на сигурността, които позволиха на двете скандинавски страни да преодолеят турското вето, което Анкара наложи през май заради опасенията си от тероризъм.

НАТО е основана през 1949 г., за да отбранява страните от съветската заплаха. Нашествието на Русия в Украйна, което започна на 24 февруари, даде на организацията нов импулс след провалите в Афганистан и вътрешните разногласия от ерата на бившия американски президент Доналд Тръмп.

„Изпращаме силно послание на (руския президент Владимир) Путин: Няма да спечелиш“, каза испанският премиер Педро Санчес.

Съюзниците се договориха също по първата нова стратегическа концепция на НАТО от десет години насам. Русия, която преди време беше определена като стратегически партньор на НАТО, сега е смятана за основна заплаха за алианса.

Нашествието на Русия в Украйна е „пряка заплаха за нашия западен начин на живот“, каза белгийският премиер Александър де Кро, като посочи по-широките последици от войната, сред които растящите цени на енергията и храните.

Документът посочва за първи път и Китай като предизвикателство, което открива пътя пред 30-те съюзници да планират трансформирането на Пекин от търговски партньор в бързо растящ конкурент – от Антарктика до киберпространството.

За разлика от Русия, чиято война в Украйна, предизвика сериозни притеснения в балтийските страни от нападение срещу територия на НАТО, Китай не е враг, заявиха лидерите на алианса. Но Столтенберг многократно призова Пекин да осъди нашествието на Русия в Украйна, което Москва нарича „специална военна операция“.

Повече НАТО

На срещата на върха НАТО договори по-дълъг пакет за подкрепа за Украйна в допълнение към милиардите долари, които вече обеща под формата на оръжия и финансова помощ.

Германският канцлер Олаф Шолц заяви, че оръжията ще продължат да бъдат доставяни на Киев, за да получи превъзходство пред руската артилерия, особено в Източна Украйна, където Русия бавно напредва в тежка война на изтощение.

„Посланието е: ще продължим да го правим – и ще го правим интензивно – докато е необходимо, за да позволим на Украйна да се защити“, заяви Шолц.

Западният алианс е в съгласие и че големи съюзници като САЩ, Германия, Великобритания и Канада трябва да пренасочат войски, оръжие и оборудване към балтийските страни и да провеждат интензивни учения. НАТО цели също да има 300 хил. военни, готови за разполагане в случай на конфликт, част от разширените сили на алианса за бързо реагиране.

Русия постига обратното на това, което искаше Путин, когато започна войната си в Украйна, отчасти за да се противопостави на разширяването на НАТО, заявиха западните лидери.

Финландия, която има 1300-километрова граница с Русия, и Швеция, която е родина на основателя на Нобеловата награда за мир, ще предоставят добре обучени военни на НАТО с цел да осигурят на алианса превъзходство в Балтийско море.

„Едно от най-важните послания от президента Путин… беше, че той е против всяко разширяване на НАТО. Той искаше по-малко НАТО. Сега президентът Путин получава повече НАТО на границите си“, каза Столтенберг във вторник вечер.